Срещу Нова година

Гарван грачи на комин. Кума Лиса точи млин. Кумчо Вълчо от гората носи за пещта дървата. Заю Баю пещта пали и на другите се хвали:

— Работлив съм за шестима. Аз съм майсторът на млина! Без пещ хубав млин не става!

— Мълчи, Зайо! — виква Лиса. — Тъй не думай, засрами се! Че без моите ръчички ще преглъщаш сухи трички!

— А дървата кой донесе? — Кумчо Вълчо се намеси. — Но за млин не се придиря, па и род сме най-подире!

Гарван грачи на комин. Лиса носи топъл млин. На софрата го поставя, кани Вълча, кани Зая.

И залапват трима млина — срещат Новата година.

Гарван грачи на комин:

— И аз искам топъл млин! Кума Лиса му отвръща:

— Заповядай в нашта къща!

И Гарванчо долетява, наготово се гощава, па за Новата година, както му е обичаят, дига тънка дряновица, удря Вълча, Лиса, Зая — ред поредом ги изрежда, суровака и нарежда:

— Сурва, сурва година, по Вълчова гърбина, по Лисини краченца, по Заюви ушенца — да ги злото забрави, да сме живи и здрави до година, до амина — да похапнем пак от млина!