Справедлива подялба

Лъвът, магарето и лисицата тръгнали на лов. Подгонили
зверовете горски. Лисицата си пъхала носа в гъсталаците, откривала
изплашените животни, лъвът ги събарял с тежки удари, а магарето
мъкнело поваления дивеч на гърба си. Вечерта тримата ловци спрели
пред пещерата на лъва. Горският цар погледнал лакомо натрупания
дивеч и заповядал на магарето да направи подялбата. Добродушното
магаре разпределило най-добросъвестно плячката на три еднакви
купчини и рекло:
– Господарю, избирай сега оная купчина, която ти хареса. И
трите са еднакви.
Лъвът изгледал магарето с ярост, скочил, хвърлил се върху него
и го разкъсал.
– Направи нова подялба! – обърнал се той към лисицата.
Хитрата лисица, като видяла какво се случило след първата подялба,
събрала трите купчини дивеч на едно място, откъснала едно крилце
от врабче, отнесла го настрана и рекла:
– Господарю, смятам, че най-справедливата подялба е тази,
която направих: за тебе всичкия дивеч, а за мене – крилцето на
врабчето.
– Кой те научи да постъпиш тъй хитро? – попитал лъвът.
– Тъжният край на магарето! – поклонила се лисицата, захапала
крилцето и побягнала.