Според мястото - и мярката

Един човек ходел с каручката си от село на село, продавал разни басми и се прехранвал.

Веднъж, като минавал през една гора, срещнали го разбойници.

- Стой!

Човекът спрял каруцата.

- Къде отиваш? - попитали го разбойниците, като уловили коня му.

- Ходя по селата, та продавам басми.

- Дай стоката да я видим!

Човекът извадил няколко топа басми.

- Как я продаваш? - попитали разбойниците, като харесали един топ.

- Десет лева метърът - отговорил продавачът.

- Добре! Отрежи ни пет метра - казали разбойниците.

Човекът извадил метъра и почнал да мери.

- Не, ние не признаваме твоя метър. Иди да отсечеш ей онзи прът в гората - посочили му те един дълъг прът - и с него ще ни отмериш.

Човекът нямало какво да прави - отишъл, отсякъл пръта и почнал да мери. Разбойниците гледали отстрана.

Човекът отмерил един прът, отмерил два пръта и току се засмял.

- Защо се смееш? - попитали разбойниците строго.

Човекът отговорил:

- Помислих си: на каквото място сте ме намерили - и тая мярка ми се вижда малка, затова се и засмях…


Елин Пелин