Спи-спи

Свещта в светилника запращя и замига. Големи сенки се разклатиха из стаята. В огнището гаснат сини пламъчета. Всичко задрямва. Щурчето млъкна за миг, приближи до Банката и му пошепна:

- Умори ли се да слушаш? … Ха, стига вече! Ела да се поразходим малко, че после пак ще продължим. Я погледни! Колата чака.

Банката се обърна и смая. Сред стаята бе спряла чудна кола от синьо стъкло, впрегната с две бели пеперуди. Цялата свети.

- Хайде, качвай се по-скоро! - каза щурчето. Банката се поогледа и отвърна:

- Че да бяхме повикали и Катето… и то да се повози…

- Не може сега - каза щурчето. - Двама не може… Ще натежи много, пък кончетата са слабички. Друг път нея сама ще повозя.

Качиха се… Банката потъна вътре като в пух. Щурчето скочи отпред и подсвирна:

- Кри-кри!… Хайде! - И полетяха.

Ф-р-р! Всичко се завъртя. Земята остана долу. Наоколо трепнаха звезди, по-едри и по-дребни. Ей и двурогият месец се мярна наблизо. По-далече и по-горе!… Млечният път посипваше сребърен прашец върху колата.

Надалеч светнаха високи елмазени палати. Щурчето се обади:

- Ще те водя на гости. Чуваш ли каква сладка музика?… Това са Сънчовите палати. Ей го сам Сънчо на прага. Маха с ръка насам, маха и ни вика: „Хайде де!… Откога ви чакам!…“ Чуваш ли? Кри-кри… кри-кри… кри-кри!


Константин Константинов