Совата - мъдра главица

Живял едно време не крал на кралете, не мъдрец и вълшебник, не магьосник или отшелник, не господар или велможа, не хитър политик, не министър, не военен, нито чиновник надменен, не дебела търговка, не певец сладкозвучен, не лекар или знахар, накратко - живял просто един храбър орач, наречен Бурачок.

Веднъж Бурачок отишъл на пазара в града и купил за няколко гроша една ококорена сова, която искал да подари на сина си. Тръгнал той обратно към своето село. Започнало да се свечерява. Бурачок се изморил и му се приискало да си намери нейде подслон. Върви и гледа: проблясва пламъче в една от къщите. „Я да погледна. Може да са добри хора и да ме пуснат да пренощувам при тях“ - помислил си той.

Приближил се до прозорчето и що да види: масата застлана с бяла покривка, а върху нея лежи питка, топла и ухаеща, до нея печена гъска и паничка с мед. На пейката седи стопанката, плете ръкавици, припява си песен, явно очаква мъжа си.

„Чудесно, вечерята ми харесва!“ - помислил си Бурачок и почукал на прозорчето: чук-чук.

- Кой е? Метек, ти ли си?

- Пусни ме хубавице да се сгрея, пътник от далеч съм.

Стопанката се повъртяла-повъртяла, разшетала се из стаята: покрила питката в миг в нощвите, паничката с мед скрила в сандъка, а печената гъска - в пещта.

„Ех, от тази стопанка човек и суха коричка няма да получи!“ - рекъл си с досада Бурачок и едва успял да отскочи от прозорчето, когато изведнъж по снега заскриптяла шейна и спряла до къщата. Едър широкоплещест мъж, облечен в топла шуба слязъл от шейната, приближил се до вратата, потропал силно и извикал:

- Жено, идвам си, отваряй!

Стопанката на часа отворила, заведа коня в обора, а стопанинът, като видял Бурачок, се обърнал към него:

- Ами ти, човече, кой си?

- Пътник съм - отвърнал Бурачок, - пусни ме да пренощувам при вас, стопанино.

- О, да, влизай, винаги се радвам на гости! - поканил го гостоприемният стопанин и като се обърнал към жена си, добавил: - Хайде, жено, слагай масата за вечеря!

- Какво да слагам! - въздъхнала стопанката и изгледала накриво Бурачок. - Няма нищо за ядене, освен хляб и сол. Не те очаквах, Метек, толкова бързо и нищо не съм ти сготвила. И гостенина няма с какво да нагостим.

- Е, добре де, добре - отвърнал миролюбиво стопанинът. - Дай каквото има.

И докато стопанката слагала масата, стопанинът забелязал, че на коленете на Бурачок седи ококорената сова и попитал:

- Я, кажи, братле, какво чудо имаш ти?

- Това е сова - мъдра главица, птица умна и разумна, всичко вижда и много мрази лъжците.

- А, значи, твоята птица е умница! - похвалил стопанинът совата и стръвно се нахвърлил на хляба и солта.

През това време Бурачок пощипнал совата и тя изкряскала.

- Какво, казва совата? - полюбопитствал стопанинът.

- Казва, че в нощвите лежи топла питка.

- Питка ли? Я, жено, иди да провериш!

- Че откъде ще има там питка? - отвърнала стиснатата стопанка и със страх загледала умната птица. - Може да е останало някое парче? Ще погледна… - надзърнала тя в нощвите и плеснала с ръце, уж че е много учудена.

Нямало що да стори, измъкнала от нощвите топлата питка.

Стопанинът и гостенинът преглътнали и без да обелят и дума, мълчаливо си отчупили от питката. Не след дълго Бурачок отново пощипнал совата.

- А сега какво каза? - попитал стопанинът с любопитство.

- Ами казва, че… - уж се смутил Бурачок, - че в сандъка има паничка с мед.

- Ха, я да видим - възкликнал стопанинът, - дали казва истината. Я, жено, провери!

- А, откъде на къде ще има мед в сандъка. Но може да е останало някоя и друга лъжичка. Сега ще видя… - и на масата се появила паничката, пълна догоре с мед.

Стопанинът и гостенинът отново се спогледали и прибавили към питката и лъжица мед.

- Ще млъкнеш ли най-сетне! - тихо викнал Бурачок на совата, която отново изкряскала. - Мълчи, не е твоя работа това!

Но любопитният стопанин бързо прекъснал разговора на Бурачок с всезнаещата сова:

- Кажи, кажи, братле, какво още рече совата?

- А, не, нека си бърбори - неохотно отвърнал Бурачок. - Казва, че в пещта има печена гъска.

- Гъска ли? Чуваш ли, жено? Гъска, а и печена при това! Я, върви да погледнеш, дали няма още нещо.

Стопанката се хвърлила към печката, погледнала и отново плеснала с ръце:

- Божичко, така е! До преди малко нямаше нищо и изведнъж се появи печена гъска! Умът ми не го побира, явно е някакво чудо.

Добродушният стопанин се разсмял, намигнал на Бурачок и му предложил да пийнат по чашка за здравето на совата - мъдра главица - разумната, птица, която вижда всичко и мрази лъжците.

Когато на сутринта Бурачок закусил с остатъците от обилната вечеря, после се сбогувал с гостоприемния дом, стопанинът намигнал на жена си и весело се разсмял:

- Ах, ти, хитруша, не успя да измамиш гостенина. Как добре те подреди той за твоята стиснатост. Явно не е прост този странник.



Полска приказка