Слънцето и жабата

Умрял синът на слънцето, то скърбяло и плачело. Отвред идвали хора да го утешават, но то не преставало да скърби и плаче. Стигнала вестта за това и до жабата.

- Ще ида и аз при слънцето - решила жабата, ще се опитам да го утеша, за да престане да жали за смъртта на сина си.

Явила се жабата при слънцето и подела реч:

- Срамота е за теб! - казала тя. - Нима и на другите не се е случвало нещастие, като твоето? И на мен ми умря едно момченце - с широко лице, с изпъкнали очи, но аз понесох тази скръб.

В същия миг слънцето се усмихнало и рекло:

- Е, щом и жабата се яви при мен като утешителка, наистина е срамота безутешно да скърбя!

И то престанало да жали за смъртта на сина си.


Осетинска приказка