Слънцето и месечината

Слънцето и месечината били кръвни роднини. Веднъж месечината рекла на
слънцето:
– Хайде да хвърлим нашите деца от небето на земята.
Слънцето се съгласило. В уречения ден месечината скрила децата си, а вместо
тях събрала цял чувал камъни и отишла при слънцето. А слънцето не се досетило за
това коварство и натуряло децата си в чувала. Метнали те чувалите на гръб и се
спуснали на земята.
Дълго вървели по земята, докато стигнали до една голяма река. Месечината
започнала да изсипва тогава камъните от своя чувал в реката. Видяло това слънцето и
също изсипало там своя чувал, а после двамата си тръгнали за къщи.
Свършил денят. Залязло слънцето, а на небето излязла месечината с децата си.
Разсърдило се тогава слънцето, смъкнало месечината от небето и почнало да я разпитва
защо го е накарала да хвърли децата си в реката. Месечината отговорила на слънцето:
– Много голяма е твоята сила. Нека децата ти останат във водата и се превърнат
на риби. А хората ще ловят риби и ще се хранят с тях.
И ето оттогава слънцето и месечината престанали да живеят помежду си в мир. И
до ден днешен между тях няма сговор.

Дахомойска приказка