Скорецът на баба

На скореца, едва отърван от котарака, баба обряза счупеното крило, а върху мястото на отхапаното краче ловко прикрепи една клечица и след като излекува птицата, започна да я учи да говори:

— Хайде искай: на скорчето — кашица!

Скорецът извива към нея своето кръгло живо око на шегобиец, тропа с клечицата по тънкото дъно на кафеза, протяга шия и свири като авлига, смешно наподобява сойка, кукувица, старае се да мяучи като котка, подражава воя на кучето, а човешката реч не му се удава.

— Я не се глези! — сериозно му казва баба. — Ами кажи: на скорчето — кашица!

Черната перната маймуна оглушително реве нещо подобно на бабините думи — старицата се смее радостно, дава на птицата каша от просо с пръста си и казва:

— Зная те аз тебе, дяволе, преструванко си ти, а всичко можеш, всичко умееш!

И ето че тя изучи скореца: след известно време той доста ясно си искаше каша, а като зърнеше баба отдалеч, проточваше нещо като:

— Дра-авей…