Ще му дойде времето

Похвалил се царят, че неговите палати са най-високи, конете - най-бързи, а хазната му най-богата.

- Пак си по-долу от мене, ваше величество! - рекъл му Малчо.

- Как си позволяваш! - разсърдил се царят. - Че кое е по-високо от моите палати?

- Очите ми, царю честити - спокойно отвърнал Малчо. - Те могат да стигнат и до най-високата звезда.

- Така да бъде - склонил царят. - Но има ли нещо по-бързо от моите коне?

- Мисълта ми, царю честити - поклонил се Малчо. - Само за миг тя може да пропътува целия свят.

- Да речем, че е тъй - въздъхнал царят. - Но я ми посочи, сиромах такъв, по-голямо богатство от моята хазна!

- Сърцето ми, ваше величество - усмихнал се Малчо. - То е побрало в себе си цялата земя българска, че и небето над нея със слънцето и всичките му други светила!

Смръщил вежди царят и гневно се провикнал:

- Излиза май, че всеки голтак стои по-горе от мене? Кажи поне, че и престола трябва да ти отстъпя!

- Ще му дойде времето! - весело отвърнал Малчо и си тръгнал за село.


Приказки за Малчо - Анастас Стоянов