Шарко кокошарко
Три кокошки качуларки, неразделни три другарки, шарен Шарко приближават, отдалеч го поздравяват: „Жив да си ни, драги Шарко! Ех, поогладняхме малко! — заодумвали се те. — Ечемичец ни се ще!“
Скочи Шарко и за миг при обора се заврял. Там кон зоб в торба ядял. Шаро наш коса изправил, под торбата я поставил, па отстъпил настрана…
Изведнъж поток зърна по земята зашумял. Шарен Шарко заскимтял: „Тука, тука, качуларки, мои приятелки жарки! Ечемичец похапнете! Шарен Шарка поменете!“
Качуларки долетели, ечемика изкълвали.
Следваща: Чудо на чудесата