Съдружници

Кума Лиса и Ежко-Бежко бяха съседи. Къщите им стояха една до друга, в храстите накрай гората. Мястото беше полегато. На припек срещу слънцето едва личеха две дупки - по-голяма и по-малка. По-малката беше Ежовата къща, а по-голямата - Лисанината. Ежко и Лиса се излежаваха през целия ден. Но щом зайдеше слънцето, и двама показваха глави от дупките си.

- Съседко Ежко, наспа ли се? - питаше Лиса.

- Буден съм вече, кумичке - отвръщаше Ежко весело. - Лъскам си бодлите. Ами ти готова ли си?

- Още малко. Изчистих си кожуха, ей сега ще среша опашката си и тръгваме.

След минута и двамата поемаха по месечината лов да ловят. Ежко търсеше мишки или малки птиченца по гнездата, а по някой път си хапваше и някоя заспала змия.

Лисана гонеше по-едър лов: пъдпъдъци, яребички, а случваше се да се пооблажи и в някой забравен кокошарник.

Така мина пролетта, дойде лятото, накрай зажълтя се и златната есен.

Двамата съседи добре се поминуваха. Наистина, веднъж Лиса насмалко да загине от пушка на ловци, друг път кучета оскубаха къдравата й опашка! А двама цигани малко остана да одерат на Ежко бодливата кожа. Но това бяха дребни премеждия, които само веселяха безгрижните съседи.

Една вечер Лиса каза на Ежка:

- Хайде, Ежко, да крадем грозде. Узряло е вече. Много ми се хапва.

- Ех, кумице - отвърна Ежко замислен, - и аз много обичам да си хрусна грозде, но страх ме е да не ни погне пъдарят.

- Ще бягаме! - отвърна Лиса.

- Но аз не мога да бягам бързо, ще ме хване.

- И да те хване, кумчо, аз ще те спася - знам хиляда хитрини.

- Аз пък знам само трички, но са добрички.

- Щом е така - да тръгваме.

Отидоха в лозето. Хапнаха, какво хапнаха и отведнъж - трак! - Лисана в капана се хвана.

- Бре, ами сега? Казвай, Ежко, хитрини - отиде ми кожухът!

- Е, кумичке, че нали ти ми се хвалеше, че знаеш хиляда хитрини. Помогни си!

- Знаех, кумчо, знаех, но от страх всичките забравих.

- Слушай сега, кумице. Когато видиш, че иде пъдарят, ти сама го повикай още отдалече.

- За да ми одере кожата ли! - разсърди се Лисанка.

- Не бе, кума, но когато дойде, ти му разкажи уж, че си дошла да пазиш гроздето и капанът те хванал.

Скри се Ежко и гледа. Ето го иде пъдарят. Кума Лиса го вика отдалече:

- Ей, чичо пъдарко, тука, тука съм, ела да ми помогнеш.

- Що щеш, Лисо, в лозето? Грозде си крала, а? Казвай!

- А, грешиш, пъдарко, аз грозде не ям, кисело е още. Ами видях снощи, че влязоха в лозето яребици. Рекох да ти помогна и като ги гоних, не съгледах капана.

Повярва й пъдарят, пусна я. Избяга Лиса.

Мина, какво мина, пак й се прияде грозде.

- Хайде, Ежко, за грозде.

- Забрави ли, съседке, капана?

- Знам го вече де е - не може ме хвана.

Ето ги пак в лозето. Този път от горния край влязоха. Ядат и се подсмиват на пъдаря. Не щеш ли - трак! - втори път Лиса в капана!

- Сега вече загинах, кумчо - казвай хитрини - примоли се Лиса на Ежка.

- Ами твоите хиляда, кумичке, за кога ги пазиш!

- Не хиляда - една не остана, щом тракна капанът.

- Престори се на умряла - каза й Ежко и втората си хитрина.

Легна Лисана, престори се на мъртва.

Дойде пъдарят, погледна я, ритна я с крак и рече:

- Ехе, Лисо, така му се пада на такъв като тебе, който хем краде, хем лъже!

Откачи я от капана, довлече я и я хвърли зад колибата. Това и чакаше Лиса - скокна и дим да я няма.

Измина месец, забрави Лиса капана и ето я пак при Ежко.

- Хайде, Ежко, за грозде.

- Луда ли си, кумице? Щом тракне капанът, пак ще забравиш хитрините.

- Не бой се, Ежко, този път ще те водя в друго лозе, дето няма капани.

Помами се Ежко - тръгна пак. Дойдоха до едно стръмно лозе - отдолу зид. Скочиха вътре и се заловиха на работа. Ядат и се хокат - защо и по-рано не са идвали все тука, та сладко да си похапват.

След малко се зададе пъдарят, залаяха ловджийски псета.

- Бягай, Ежко, да бягаме!

Скочи Лиса през зида, обърна се - Ежка го няма: не може да скочи през зида.

- Казвай, кумице, хитрини!

- Ех, кумчо, хиляда знаех, една не остана в ума ми.

- Пренеси ме!

- Не мога, много си бодлив, ще ме убодеш.

- Е, тогава сбогом, кумичке, виждам, че ще се мре, ами ела поне да се простим и подай си ухото да ти прошепна и третата си хитрина - може да ти потрябва някой път.

Наведе се Лиса, подаде си ухото през зида. Ежко лапна ухото и сключи зъби. Изквича Лиса, припна и понесе Ежка на ухото си, а зад нея пъдарските кучета. Беж, беж, та чак до къщите им. Пусна се Ежко от лисиното ухо, сви се на кълбо и гледа под око.

- Е, как е, съседке, харесва ли ти третата ми хитрина?

- Бива си я, кумчо, харна си е за тебе, но аз други път с такъв хитрец за грозде не тръгвам - отвърна ядосана Лиса, като търкаше с крак разкървавеното си ухо.


Георги Райчев