С каквато ръка мериш

Когато съвсем остарял, Хитър Петър отпаднал, поболял се, не можел вече да ходи. На сина му омръзнало да се грижи за баща си. Един ден Той го взел на гръб, занесъл го на едно пусто място в горАта и искал там да го остави.

Макар да бил стар й сляп, Хитър Петър разбрал какво намислил да прави синът му.

— Синко — рекъл той, не ме оставяй тука, върни ме вкъщи.

— Защо? — попитал сйнът му.

— Защото на това същото място преди петдесет години и аз донесох и оставих баща си, както ти искаш да сториш сега с мене. Дано господ Ми прости този грях! Но ако сега и ти направиш същото с мене, и твоят син един ден ще постъпи също тъй с тебе.

Като чул тези думи, синът на Хитър Петър се разкаял и отнесъл баща си пак у тях.