Робът, чието име било По-мъдър от царя
Един цар имал трима роби. На всеки роб се родил по един син и ги нарекли
Невиждащият, Дар от бога и По-мъдър от царя. Когато синовете пораснали, отишли да
работят при царя. Царят заповядал да донесат сноп за Невиждащият, сноп за Дар от
бога, а на роба, който се наричал По-мъдър от царя, да дадат сноп слама. После им
рекъл:
– Идната година трябва да ми донесете по триста снопа сорго.
След година, когато жътвата била прибрана, Невиждащият и Дар от бога донесли
на царя по триста снопа, а По-мъдър от царя донесъл кошница с плява. Когато дошли до
царя, Невиждащият рекъл:
– Ето моите триста снопа.
– И моите триста снопа – рекъл Дар от бога.
– А ето и моята жътва – рекъл По-мъдър от царя.
Царят попитал По-мъдър от царя:
– Защо ти не ми донесе триста снопа сорго?
– Аз посадих снопа слама, който ми даде, и ти донесох онова, което израсна –
отговорил По-мъдър от царя.
Тогава царят заповядал да докарат две крави и да ги дадат на Невиждащият и на
Дар от бога, а на По-мъдър от царя да дадат вол.
На следната година Невиждащият донесъл на царя две теленца, и Дар от бога
донесъл на царя две теленца. А По-мъдър от царя преметнал през рамо, секира, отишъл
при царя, качил се на дървото, което расло пред царския дворец, и захванал да го сече.
Царят рекъл:
– Невиждащият и Дар от бога ми донесоха по две теленца, а къде е По-мъдър от
царя?
– Той сече дърва – отговорили слугите на царя.
– Хей ти, По-мъдър от царя – рекъл царят, – какво правиш там, на дървото?
– Сека дърва за баща ми, който ме роди – отговорил По-мъдър от царя.
– Какво приказваш? Мигар може мъж да роди дете? – възкликнал царят.
– О, значи ти знаеш – рекъл По-мъдър от царя, – че мъж не може да роди дете. Но
ми даде вол и искаш от него да роди две теленца?
Царят се разсърдил.
– Какво да правя с тоя момък? – попитал той.
И придворните го посъветвали:
– Убий го! Дай му богати дрехи, везана чалма и хубав кон. А на сина си дай вехти
дрехи, вехта чалма и куц кон. Изпрати ги в гората и заповядай на разбойниците да убият
оня, който е облечен в богати дрехи. Тъй като това ще бъде По-мъдър от царя, ще убият
него.
Царят се съгласил с тях и направил така, както му казали.
А По-мъдър от царя изпратил напред човек с десет кратуни пиво и десет кратуни
вода. И когато царският син и По-мъдър от царя настигнали този човек, По-мъдър от царя
рекъл:
– Хайде да пием вода.
По-мъдър от царя взел кратуната с пиво и я дал на царския син, а той пил вода.
Като повървели малко, По-мъдър от царя пак поискал да пие и, както първия път, По-
мъдър от царя пил вода, а царският син пил пиво. Опил се царският син и отмалял.
Тогава По-мъдър от царя рекъл:
– О, сине на царя, на тебе ти е лошо, но аз няма да те оставя в беда. Вземи
богатите ми дрехи, везаната ми чалма, коня ми, а на мене дай своите дрехи и хромия си
кон.
Разменили си дрехите и конете и продължили по-нататък. Така стигнали до онова
място, дето се криели разбойниците. Разбойниците ги нападнали и синът на царя бил
убит. А По-мъдър от царя дотичал в двореца, поздравил царя и рекъл:
– Има ли равен на мене?
И царят отговорил:
– Има, аз съм.
Царят скочил, за да хване По-мъдър от царя, но той се превърнал в жаба. Тогава
царят се превърнал в змия и искал да глътне жабата, но По-мъдър от царя се превърнал
в мишка. Царят се превърнал тогава в котак. Но мишката станала птица, която излетяла
на възбог. Тогава царят се превърнал в ястреб и подгонил птицата. Птицата долетяла до
една стара жена, влетяла в очите й и станала гледец. Ястребът пък станал вежда и
досега гледецът на окото не излиза от своето скривалище, за да не го хване веждата,
която го дебне.
Приказка на хауса
Следваща: Речният дух