Ризата на Джиха
Веднъж майката на Джиха* изпрала ризата му и я простряла да съхне. Скоро след
това се вдигнал силен вятър и отнесъл ризата.
Когато Джиха видял това, поклонил се и взел да се моли:
– О, господи! Благодаря ти, че тази риза не беше на гърба ми, инак и аз щях да
полетя и да загина заедно с нея!
* Джиха – в арабските народни приказки нарича така глупака.
Следваща: Разказ за Абу-Нувас