Ремонт

Веднъж Иван Хитров посрещал гости. Те били толкова много, че той се чудел как да ги събере в къщата си. Когато дошъл и последният гостенин Иван Хитров се примолил на съседа си:

— Не можеш ли да приемеш от хората ми само за едно нощуване у вас.

На съседа не му било до гостите на Иван Хитров, затова казал:

— Виж какво, комшо, от снощи ремонтираме стаята и никакви гости не мога да настаня.

Преглътнал Иван Хитров думите му и се прибрал вкъщи.

Хората разбрали, че е трудно да останат и щом минало полунощ, си тръгнали. Само един от тях останал. Почерпили се още малко и рекли да си легнат. Оставил Иван Хитров гостенина да спи в стаята, а той легнал на миндера в кухнята. През нощта му се сторило, че гостенинът е станал и ходи напред-назад из стаята. Доближил до вратата и се ослушал. Нямало и съмнение, че гостенинът не спял. Затова отворил тихо вратата и влязъл.

— Защо не спиш? — запитал го Иван. — Да не би леглото да ти е неудобно? Или пък нещо да ти е лошо.

— Не, шум се чува някакъв у съседите.

Ослушал се Иван Хитров и наистина чул удари на чук, стържене на трион в съседната къща.

— Съседът ми е. Започнал ремонт да прави.

— Но защо през нощта го прави? — попитал гостенинът.

Тъй като чукането не спирало двамата си приказвали до сутринта.

Когато изпратил гостенина, Иван Хитров решил да се отбие у съседите. Почукал на портата, но никой не отворил. И тъкмо се прибрал вкъщи чукането започнало отново.

След час, Иван Хитров отишъл отново. Но пак никой не отворил. Тогава насилил вратата, като я счупил и влязъл. В антрето стъклената врата била също заключена. Ударил и на нея един ритник.

Едва тогава съседът се разшетал.

— Какво правиш? — запитал го Иван Хитров.

— Ремонт правих досега — отговорил съседът. — Но ти как влезе, аз бях заключил.

— А, отворено беше. Вратите ти са съвсем развалени, та сигурно и тях ще ремонтираш, щом си почнал.

Съседът оставил чука и отместил дебелата греда, където чукал през цялата нощ. Нали жената и децата му били у тъста му и можел да прави каквото си иска. Затичал се навън и се хванал за главата:

— Изглежда крадци са влезли — изплашил се той. — Дано не са откраднали нещо?

Оглеждал внимателно навсякъде, но не намери нищо да липсва.

— Стига ти това, че на тоя зор, на който си сега, ще трябва да правиш ремонт и на вратите.