Речният дух

МЛАДЕЖЪТ Киазе бил виждал само веднъж прекрасната Еме и това му било достатъчно да
се убеди, че тя е най-хубавата девойка в цялага околност.
Без да губи време, Киазе поискал ръката на Еме от родителите и, а той се върнал в село да
подготви сватбата. И всеки ден той намирал все по-нови и по-хубави думи, за да опише пред
роднини и приятели красотата на годеницата си, която очаквал да пристигне всеки момент.
Бащата на Еме бил знатен човек и тъй като искал дъщеря му да пристигне в селото на
годеника си, както подобава, избрал най-хубавата от прислужниците за придружница, като
заповядал и на по-малката си дъщеря да отиде заедно със сестра си.
Най-после Еме, готова за сватба, напуснала бащината си къща заедно с прислужницата и
по-малката си сестра. Пътят бил дълъг и трябвало да вървят цял ден, за да пристигнат в
селото на Киазе. Но били весели и не почувствували умора.
Малко преди залез наближили селото, което вече се виждало, затова решили да се изкъпят
в близката река, защото се били поизпрашили от пътя,
Във водата живеел дух, койкйто владеел реката по цялото и течение, но Еме не знаела това
и първа натопила краката си в хладката вода. Сестра й била по-назад, а прислужницата
гледала отстрана. Трябва да ви кажа, че тя носела зло сърце.
Лошата жена била забелязала духа, който се таял недалеч от тях и ги наблюдавал, но не
пожелала да задържи Еме, а я бутнала така, че тя паднала току до него и той я сграбчил и я
отнесъл на дъното.
Сестричката й започнала да плаче, но жената я дръпнала грубо за ръката и й викнала:
- Ако продължаваш да плачеш, ще хвърля и тебе в реката като сестра ти. Горко ти, ако
продумаш някому дума за това, което видя! Ела с мен и си дръж устата!
Като казала това, дала вързопчето на малкото момиче и се отправила към селото на Киаз.
Когато Киазе видял пред вратата на къщата си младата жена с момичето, останал
изненадан, защото му се сторило, че това не е красивата му годеница, която си бил
избралТой си помислил, че може би изглежда така, защото е изморена от пътя, и я поканил
вътреза да си почине и възвърне силите си.
После събрал цялото село, за да подхванат игри и пиршества, но всички, които идвали,
поглеждали към жената й си казвали:
- Това ли е красивата девойка, която с такива думи ни описваше Киазе? - Но внимавали да
не ги чуе той, защото го обичали и не желаели да му причинят мъка.
Дните течели, а Киазе все намирал някаква причина да отлага сватбата.
Жената била представила сестричката на Еме за своя малка прислужница. Отнасяла
семного зле, ммъмрела я постоянно и я биела с тояга. Карала я всеки ден да ходи на реката
и с грамадни стомни да и носи вода.
Киазе, който бил забелязал нейното лошо държание, я попитал един ден:
- Защо си толкова жестока към това дете?
- Защото има лош и непокорен нрав.
Един ден, когато момичето отишло за вода на реката, пълната стомна му натежала и то не
могло по никакъв начин да я сложи на главата си. Седнало на брега и започнало отчаяно да
плаче.
Неочаквано от реката излязла една прекрасна девойка: тя била Еме, която, като чула плача
на сестричката си, помолила духа да я пусне да излезе от реката само за един миг, за да й
помогне. Духът се съгласил, защото знаел, че Еме не можела вече сама да се освободи от
неговата власт.
Когато момичето видяло сестра си, започнало още по-силно да плаче. Не искало да я пусне
да си отиде, а хълцайки, й заразправяло за своите патила.
- Жената ме измъчва, бие ме с тояга . . .
- А Киазе какво казва?- попитала Еме.
- Киазе още не се е оженил за нея и всеки ден отлага сватбата.
- Бъди спокойна, мила сестро, един ден ще настъпи краят на нашите страдания.
И като казала това, хубавата Еме се гмурнала отново във водата.
Сестричката се върнала в къщи малко по-спокойна, но като я видяла такава, жената с още
по-голям гняв се нахвърлила върху нея, защото по този начин си отмъщавала за
постоянното отлагане на сватбата.
Изминали няколко дни. Една сутрин, когато момичето пак отишло за вода на реката и през
сълзи завикало сестра си Еме, минал един ловец, приятел на Киазе. Като чул плача и
отчаяните вопли, ловецът се скрил зад дърветата и зачакал. Той видял как водите на реката
се разтворили и от тях излязла на брега една много хубава девойка. Тя започнала да
утешава момичето и му помогнала да си налее вода.
Щом девойката се изгубила отново във водата, ловецът се спуснал да тича и само за миг се
намерил на нивата на Киазе, където той работел.
- Киазе - му извикал той запъхтяно, - преди миг оставих на брега на реката малката
прислужница, която дойде в село заедно с твоята бъдеща невеста.
- Е, какво от това? - попитал Киазе, който не можел да чуе да му говорят за бъдещата му
невеста, без да му се свие сърцето от болка.
- Слушай добре: момичето викаше и плачеше и от реката излезе една прекрасна девойка,
която то назова с името Еме.
- Еме ли? Но как . . .
- Знам, че това е името на твоята годеница, но мисля, че всичко ми е ясно. Девойката, която
излезе от водата, е самата тя, речният дух я е отвлякъл, а тази, която е в селото ни, е една
измамница.
- Да, да, трябва да е точно така. Утре сутрин ще дойда и аз на реката.
И наистина на следната сутрин, докато момичето плачело и викало на брега, Киазе и
ловецът се били скрили зад дърветата и внимателно наблюдавали реката.
Когато Еме се появила, цялата обсипана с капчици вода и озарена от слънцето, Киазе не
могъл да се въздържи и извикал: "Тя е!"
Двамата мъже се върнали в селото, без да знаят какво трябва да направят. Речният дух бил
много силен и те по никакъв начин не можели да му отнемат Еме.
- Само старата вещица може да ти помогне рекъл най-после ловецът. - Тя е добра и помага
на хората.
- Имаш право - възкликнал Киазе. - Ще отида при нея.
Старата речна вещица живеела повече от сто години в една колиба близо до водата.
Колибата й устоявала и на най-силните води, защото когато те прииждали, вълните сами се
отдръпвали от нейния праг.
Киазе разправил на вещицата цялата си история и накрая тя му рекла:
- Може да опитаме да направим нещо, но първо ми донеси една бяла коза, една бяла
кокошка, едно парче бял плат и една кошница с яйца. Останалото остави на мене.
Киазе набавил всичко, което поискала вещицата, но трябвало да минат още седем дни, за
да настъпи сгодно време. НаЙ-после вещицата отишла съвсем сама на брега на реката, най-
напред бутнала във водата бялата коза и бялата кокошка, после едно по едно хвърлила
яйцата и накрая разпростряла върху водата парчето бял плат което течението понесло.
Веднага след това водите се разтворили и хубавата Еме излязла на брега.
- Добре дошла, Еме! - й рекла вещицата. - Не се плаши, аз съм твоя приятелка и ще те
събера с твоя Киазе.
Хванала за ръка девойката и я отвела в колибата си, където я оставила в най-тъмния ъгъл.
След малко дошъл и Киазе с приятеля си ловеца.
Можете ли да си представите каква голяма била радостта на двамата годеници, когато най-
после се видели заедно?
Еме попитала веднага за сестричката си, а Киазе изпратил приятеля си ловеца да я дочака
на брега на реката. Щом момичето се появило както всеки ден с голямата си стомна,
ловецът го хванал за ръката и го завел в колибата на вещицата. С каква радост изпитали
двете сестри, като се прегърнали отново. Плачели и се смеели с препълнени
от щастие сърца. После Еме казала на сестра си да се върне в къщи, като я напътила какво
да прави.
Момичето изтичало весело и влязло в къщи. Лошата жена седяла и мислеЛа ядосано
какво да направи, за да накара Киазе да се ожени за нея по-скоро. То и извикало:
- Ти си зла жена, измами моята сестра и ще си получиш заслуженото! Жената скочила
веднага:
- Откъде се сдоби с такава смелост, малка негоднице? Сега ще те науча аз тебе! Грабнала
тоягата и подгонила момичето, което се отправило тичешком към колибата
на вещицата.
Щом стигнало до колибата, момичето се вмъкнало през вратата, а жената останала отвън.
Тогава на прага се появила Еме с цялата си красота. Злата жена, като я съгледала, изгубила
и ума, и дума и не знаела що да стори.
Хукнала да бяга и както тичала по брега на реката, подхлъзнала се и паднала във водата.
Водният дух това и чакал. Сграбчил я и я повлякъл надолу. Той я задържал за своя
пленница на мястото на Еме.
Така Еме и Киазе могли най-после да се оженят и живели дълъг и щастлив живот.