Радуленко

В едно село живееха трима братя: Ненко, Генко и Радуленко. Ненко и Генко бяха хитри мъже, а Радуленко имаше само голяма уста: ядеше за трима. Веднъж Ненко рече на Генка:

- Хайде да махнем Радуленка. Каквато уста е отворил - ще излапа имането ни.

- Хайде, но как? - попита Генко.

- Ще му напълним един чувал с мъх. Най-отгоре ще сложим една къделя вълна и ще го проводим на пазара. Пътят води през гората, където върлуват разбойници. Те ще го погубят. Напълниха чувала с мъх, сложиха отгоре малко вълница и повикаха Радуленка.

- Чувай, брате Радуленко - рече му Ненко. - тръгвай на пазара да продадеш тази вълна. С получените пари ще купиш един катраник. Жетва иде. Като подкараме снопите - ще трябва катран за колата.

- Ами като продам вълната, да си купя ли един самун пазарски хляб? - попита Радуленко.

- То се знае - отвърна Ненко.

Тръгна Радуленко. Вървя, що вървя, посред пътя срещна друг човек като него с чувал на гърба.

- Добра среща, побратиме! - провикна се Радуленко. Какво носиш в чувала?

- Орехи нося. А ти?

- Аз пък вълна. Ще я продавам на пазара.

- Слушай - рече непознатият, - я да направим една смяна. Аз ще ти дам орехите, а пък ти ми дай вълната. Съгласен ли си?

- Съгласен съм - отвърна Радуленко.

Смениха чувалите, ръкуваха се и всеки пое своя път.

- Добре го наредих - рече си непознатият. - Наместо орехи дадох на този глупец един чувал шикалки. Само най-отгоре има една шапка орехи. Другото е шикалки. Ще ми да се радват децата му!

Радуленко закрачи по-нататък. Вечерта замръкна в разбойнишката гора. Като навлезе навътре, той спря под едно старо дърво. Легна на тревата, но преди да заспи, се досети, че през нощта може да мине някой и да му задигне орехите, затуй се покачи на дървото. С голяма мъка измъкна и чувала. Намести го между клоните, яхна един клон и заспа. В полунощ под дървото пристигнаха девет души разбойници. Главатарят им изтърси на земята цяла торба жълтици и рече:

- Сядайте да си ги разделиме! Днес пазарът беше добър.

- Пазарът беше добър, но кожите ни отидоха! - обади се един от разбойниците.

Грееше месечина. Раздуленко се събуди. Като видя златото, което светеше като купчина жар, той зяпна от удивление и изтърва чувала Шикалките се сринаха надолу през клоните. Затракаха като градушка.

- Бягайте, че загинахме! - ревна главатарят и деветимата разбойници изчезнаха като зайци.

Радуленко слезе, прибра жълтиците и като рече: ритам ти орехите! - търти назад към село.

Ненко и Генко се слисаха, когато видяха жълтиците. Попитаха Радуленка:

- А бе ти откъде взе туй имане?

- Не ме питайте - отговори Радуленко, - ами тръгвайте по-скоро на пазар. Продавайте кожи. Тази година кожите струват злато. Моите жълтици са спечелени от кожи.

На другия ден хитрите братя Генко и Ненко помъкнаха към пазара две волски кожи. Бяха заклали воловете. Минаха три дни. На четвъртия Ненко и Генко се върнаха люти като оси.

- Защо ни излъга? - извика Ненко. - Волските кожи не струват лула орехи. Какво да те правим сега? С катран ли да те намажем, че да те запалим, или да те натикаме в една бъчва и да те търкулнем в морето?

- За мене е по-добре да ме търкулнете в морето? - рече Радуленко и гащите му затрепераха.

Натикаха го в една бъчва. Подкараха бъчвата към морския бряг. Като вървяха, на една поляна видяха овчар - пасе голямо стадо. Генко и Ненко попитаха овчаря къде има вода за пиене.

- Ехе там под онова дърво извира студен кладенец. Ожъднелите братя оставиха колата с бъчвата и отидоха да се напият. В туй време овчарят надникна в дупката на бъчвата и видя Радуленка - седи вътре, а сълзите му текат.

- А бе ти защо плачеш в бъчвата? - попита овчарят.

- Как да не плача - отговори Радуленко, - когато тия проклетници ме карат в града да ме женят за царската дъщеря!

- Ожени се бе! - извика овчарят и очите му почнаха да светят като на котарак.

- Не ща, аз съм женен - отвърна Радуленко.

- А бе и аз съм женен, но ако ми се падне такъв случай - ще се оженя още веднъж със затворени очи.

- Тогава влизай в бъчвата наместо мене! - предложи Радуленко.

- Да вляза, защо да не вляза - съгласи се овчарят.

Радуленко изскочи от бъчвата, грабна овчарската тояга и подкара овцете, а пък овчарят се окуми на неговото място.

Ненко и Генко, като се разхладиха, продължиха пътя си с бъчвата до морския бряг, търкулнаха я в морето, снеха си калпаците, размахаха ги за сбогом и си тръгнаха. Като влязоха в бащиния си двор - що да видят! Целият двор пълен с овце, а Радуленко наредил менците - дои мляко!

- Бре, дяволе, нали те търкулнахме в морето, що щеш тук с тия овце?

- Вярно е, вие ме търкулнахте, но морето, братя мои, излезе пълно със стада: овце ли искаш, коне ли, волове ли - каквото искаш - подбирай!

- Ах ти, глупако! Защо не насмете едно стадо коне!

- Конете ги оставих за вас! Идете вие за морски коне.

- Ще идем! - извикаха Генко и Ненко и влязоха в избата. Изкараха две нови бъчви, натовариха ги на колата и заминаха. Когато стигнаха на морския бряг - влязоха в бъчвите. Тогава Ненко блъсна бъчвата на Генка, а Генко блъсна бъчвата на Ненка. Бъчвите затрополяха и се търкулнаха в морето. Вълните ги грабнаха и понесоха навътре.


Ангел Каралийчев