Просба до краля

В съседство с имението на един богат пан живеел някога беден селянин.
Цялото му богатство било една кравичка. Не щеш ли, един ден тя се вмъкнала в
господарската ливада. Видял я панът и й теглил ножа.
Отишъл сиромахът при пана да му иска да плати кравата. Панът се разсърдил,
заповядал на ратаите си да го проснат на една пейка и да му ударят десет камшика.
Върнал се дома клетият с празни ръце и жена му рекла:
- Хайде да напишем просба до краля. Той справедливо ще ни отсъди!
- Как да я напишем - казва селянинът, - като не съм грамотен?
Мислили, мислили, накрай измислили.
Взел селянинът една голяма дъска, рендосал я добре. Пъшкал, потил се -
изрисувал на нея своята колиба и господарския чифлик. На дъската ясно се виждало
през къде е минала кравата, за да влезе в ливадата на пана, и мястото, където той я
заклал. Под тая рисунка селянинът изписал пейката, а връз нея себе си и наоколо
десет дяволчета.
Като свършил тази трудна работа, селянинът метнал на рамо дъската с
просбата и тръгнал да иде право при краля. Пътят му минавал през голяма гора. Като
вървял през нея, срещнал един ловец и го поздравил:
- Добра среща, пане! На слука!
- Благодаря, човече! Накъде си се запътил? - попитал го ловецът.
- При краля отивам. Нося му просба против моя пан господар.
- А какво лошо ти е сторил той?
Селянинът свалил дъската и му показал просбата си.
Погледнал ловецът, погледнал - нищичко не разбрал.
- Ами че как така не разбираш? Та тука много ясно е изписано - учудил се
нашият човек и почнал да му обяснява: - Ето това тук е моята колиба, а това -
господарският чифлик и ливадата му. Ето през къде моята крава е влязла в ливадата,
а на това място панът я закла. Пък тая пейка и десетте дяволчета наоколо и - това са
десетте камшика, що панът заповяда на слугите си да ми ударят, като ме опънаха на
пейката. Ясно ли е?
- Сега всичко се разбира - рекъл ловецът. - Върви, човече, при краля, той
непременно ще ти помогне!
Отминал ловецът, а селянинът си продължил пътя, и през ум не му минава, че е
разговарял със самия крал Ян.
Пристигнал той в кралския замък. Стражата го пуснала и един придворен го
отвел в голяма, богато наредена стая; тук той видял краля, седнал на златен трон, на
главата със златна корона, а от раменете му се спускала алена плащеница. Наоколо
- дванадесет важни сановници.
Подал нашият селянин дъската с просбата си на първия сановник и помолил:
- Прочети, ваша милост, какво зло ми стори нашият пан-господар!
Гледал първият сановник дъската, обръщал я насам-на татък, нагоре-надолу -
нищичко не проумял. Не разбрали и другите сановници. Ядосали се и наредили на
слугите да го изхвърлят, че бил божем смахнат. Ала кралят ги възпрял и поискал да му
дадат просбата и той да я види. Дванадесетият сановник я подал на единадесетия,
единадесетият я подал на десетия, той пък на деветия и така един на друг, един на
друг - най-сетне първият сановник поднесъл дъската на краля. Той я погледнал и се
обърнал към сановниците:
- Че как така не разбирате! Тук всичко е много ясно изписано. Я, човече, ела
по-близо до мен!
Селянинът се приближил до трона.
- Ето това тук, твоята колиба ли е? - попитал го кралят.
- Така е, светли пане. Моята колиба е това!
- Ами това тук имението на пана ли е?
- Точно така, светли пане!
- Твоята крава е влязла оттук в имението на пана, нали?
- Оттук е влязла светли пане. Оттук.
- А панът я заклал, така ли е?
- Закла я, светли пане, закла я, без да му мисли, че ми е едничка.
- Пък ти си отишъл при пана да си искаш парите за кравата, а вместо пари си
получил десет камшика, така ли?
- Да, светли пане! Точно десет - това е самата истина! Селянинът се
зарадвал много, че кралят е разчел просбата му, и го потупал по рамото:
- Това се казва умна глава! Не е зелен кочан като вашите - и погледнал
подигравателно дванадесетте важни сановници.
Крал Ян също бил много доволен, че се показал по-умен и по-досетлив пред
съветниците си, и рекъл на селянина:
- Хайде, върви си сега дома, пък аз ще имам грижата да си вземеш парите за
кравата и вече никой да не ти па кости.
Не се минало много време и панът получил от краля писмо, в което му се
нареждало да построи на селянина нова къща, обор, кочина и плевник, да му купи
крава и да прибави към всичко това едно голямо парче земя.
А доволният селянин до края на живота си разправял на съселяните си:
- Мъдър господар е нашият крал Ян - веднага прочете просбата ми!
А пък съветниците му само зяпаха и нищичко не проумяваха. И защо ли кралят
ги хрантути, като те дори да четат не знаят?

Полска народна приказка