Приключението на Евсейко

Веднъж малкото момченце Евсейко - много добро дете! - седеше на морския бряг и ловеше риба с въдица. Тая работа е много отегчителна, когато рибата не се хваща. А беше горещ ден, от отегчение Евсейко задряма и - бух! - цопна във водата.

Цопна, но нищо, не се уплаши, а заплува бавничко, след това се гмурна и тутакси стигна морското дъно.

Седна на един камък, покрит с меки червеникави водорасли, и погледна наоколо си: беше много хубаво!

Пълзи, без да бърза, една алена морска звезда, важно вървят по камъните мустакати раци, ходи на една страна краб[1]: навсякъде по камъните, досущ като едри вишни, разпръснати актинии[2] и навред най-различни интересни неща: ей тук цъфнали морски лилии се клатят, мяркат се като мухи бързи скариди, ей там се мъкне морска костенурка, а над тежката й коруба, съвсем като пеперуди във въздуха, играят две малки зелени рибки, а хе оттатък вози по белите камъни своята раковина ракът-отшелник. Като го погледна, Евсейко си спомни дори стиха:

Не е количка къщата на чичо Яков…

И изведнъж сякаш кларнет писна над главата му:

- Вие кой сте?

Погледна - над него грамадна риба с тъмносребристи люспи, опулила очи, озъбена, усмихва се приятно, сякаш е опържена и е сложена в чиния на масата.

- Вие ли говорите? - попита Евсейко.

- А-аз.

Евсейко се учуди и ядосано попита:

- Как ще сте вие? Нали рибите не говорят!

А си мисли:

„Ха сега де! Немски съвсем не разбирам, а рибия език веднага го разбрах! Я какъв съм умник!“

И като се изправи, погледна наоколо си - край него плуваха пъстри игриви рибки и разговаряха, смеейки се:

- Я погледнете! Вижте какво страшилище е доплувало тук: с две опашки!

- А пък няма люспи, фу-у!

- И само с две перки!

А някои по-смели доплуваха чак до носа му и почнаха да го дразнят:

- Добре, добре, хубавец си!

Евсейко се докачи:

- Я, какви са нахални! Сякаш не разбират, че имат пред себе си истински човек…

И поиска да ги хване, но те се изплъзнаха от ръцете му, закачаха се, като се бутаха с носовете си, и пееха в хор - да дразнят големия рак:

Под камъните рак живей,

опашка рибена гризе,

опашката е твърда, суха,

но ракът друго не яде,

А той свирепо мърдаше мустаци, мърмореше, като изтегляше щипците си:

- Само да ми паднете, ще ви отрежа езиците!

„Гледай какъв е сериозен“ - помисли Евсейко.

А голямата риба не го оставяше на мира:

- Отде накъде смятате, че всички риби са неми?

- Татко ми каза.

- Какво е това - татко?

- Ей такова, на̀… Като мене, само че по-голям и има мустаци. Когато не е ядосан, много е добър.

- Яде ли риба?

Сега Евсейко се уплаши: ха де, кажи й че яде!

Дигна очи нагоре и през водата видя мътнозеленото небе, а по него слънцето, жълто като бакърена табла; момчето помисли и каза нещо, което не беше истина:

- Не, той не яде риба, рибите имат много кости…

- Ах, какво невежество! - извика докачено рибата. - Че не сме всички с много кости! Например моето семейство…

„Трябва да променим разговора“ - сети се Евсейко и я попита учтиво:

- Дохождали ли сте при нас, горе?

- Много ми е потрябвало! - изръмжа ядосано рибата. - Там няма какво да дишаш…

- Затуй пък какви мухи има.

Рибата обиколи, плувайки, спря точно срещу носа му и изведнъж рече:

- Мухи ли? Ами вие защо доплувахте тук?

„Е, стана тя, каквато стана! - помисли Евсейко. - Ще ме изяде тая глупачка…“ И уж някак безгрижно отговори:

- Ей тъй на̀, разхождам се…

- Хм! - изръмжа пак рибата. - Ами да не сте пък удавник?

- Туй то! - викна оскърбено момченцето. - Никак дори! Ей на, сега ще стана и…

Опита се да стане, но не можа: като че го бяха обвили в тежко одеяло - нито може да се извие, нито да мръдне!

„Ей сега ще се разплача“ - помисли той, но веднага се сети, че и да плаче, и да не плаче - сълзите не се виждат във водата, и реши, че не си струва да плаче - може би някак по-иначе ще успее да се измъкне от тая неприятна история.

А пък наоколо - божичко! - се бяха събрали толкова различни морски жители - чет нямаха! По краката му пълзи холотурия[3] прилична на лошо нарисувано прасенце, и съска:

- Желая по-отблизо да се запозная с вас…

Трепери под носа му морски мехур, сърди се, пъхти, укорява Евсейко:

- Добре! Добре! Ни рак, ни риба, ни мекотело, ай-ай-ай!

- Чакайте, аз може и авиатор да стана - дума му Евсейко, а по коленете му пълзи рак, върти очи, като че вързани на конец, и го пита учтиво:

- Моля, колко е часът?

Проплува край него една сепия, досущ като мокра носна кърпа; навред се мяркат сифонофори[4], сякаш стъклени топчета, скарида гъделичка едното му ухо, а другото - някой друг, любопитен, го опипва, дори по главата му пътуват малки рачета, заплели се в косата, и я дърпат.

- Ох, ох, ох! - възкликна си Евсейко, като се мъчеше да гледа на всичко безгрижно и мило както татко, когато е виновен, а мама му се сърди.

А във водата наоколо повиснали риби - много риби! - мърдат бавно перки и опулили срещу момчето очи, отегчителни като алгебра, мърморят:

- Без мустаци и без люспи как живее той в тез води?

Ний опашките си нивга не ще можем раздвои!

Той не е ни рак, ни риба… кой знае какъв род.

Дали не е това чудо безобразен октопод?

„Глупачки! - мисли си обидено Евсейко. - Миналата година по руски език имах две четворки…“

И се прави, че не чува нищо, дори искаше да си подсвирне безгрижно, но излезе, че не може: водата се пъха в устата му като тапа.

А бъбривата риба продължава да го пита:

- Харесва ли ви се у нас?

- Не… тоест да, харесва ми… У нас в къщи също така е много хубаво! - отговори Евсейко и пак се уплаши.

„Майчице, какво приказвам?! Ами ако изведнъж се разсърди и почнат да ме ядат…“

Но каза гласно:

- Я да поиграем на нещо, че ми е малко отегчително…

Това много се хареса на бъбривата риба, тя се засмя и така разтвори устата си, че се видяха розовите хриле, замърда опашка, острите й зъби блеснаха и тя викна със старешки глас:

- Хубаво е да се поиграе! Много хубаво е да се поиграе!

- Да поплуваме нагоре! - предложи Евсейко.

- Защо? - попита рибата.

- Защото надолу повече не може. А горе има мухи.

- Мух-хи ли? Вие обичате ли ги?

Евсейко обичаше само мама, татко и сладолед, но отговори:

- Да…

- Защо не? Да поплуваме! - рече рибата, обърна се с глава нагоре, а Евсейко веднага - хоп! - хвана се за хрилете й и извика:

- Аз съм готов!

- Стойте! Вие, чудовище, много надълбоко сте пъхнали лапите си в хрилете ми…

- Нищо!

- Как тъй нищо? Риба не може да живее, ако не диша.

- Господи! - извика момченцето. - Защо се препирате? Ако ще играем - да играем…

А пък си мислеше: „Да може тя само да ме поизмъкне малко нагоре, а пък там - аз сам ще изскоча…“
morski_prikazki_002.png

Рибата заплува, като че танцуваше, и запя с все сила:

Бърза, дебне щуката,

муцуната тика,

иска да си хапне

малката платика.

Дребни рибки се въртяха наоколо и викаха в хор:

Гледай какво стана,

щуката изпусна

платиката вкусна

и гладна остана!

Плуваха, плуваха - колкото по-нагоре, толкова по-бързо и по-леко - и изведнъж Евсейко усети, че главата му излезе на въздух:

- Ох!

Погледна - ясен ден, слънцето трепти по водата, зелената вода се плакне по брега, шуми, пее, далеч от брега въдицата на Евсейко плава в морето, а той самият седи на същия камък, от който беше паднал, и е вече съвсем сух!

- Е-ех - рече си той, като се усмихна на слънцето, - ето че изскочих от водата!


Бележки

[1] Голям кръгъл морски рак.

[2] Меки полипи.

[3] Холотурия - мекотело (морска краставица).

[4] Сифонофори - друг вид морски мекотели.