Приказка за девойката, която връщала женихите си

Живели един мъж и една жена. Те имали малка дъщеря. Пораснало момичето и
станало хубава девойка. Родителите й били богати хора и в тяхната къща дохождали
много момци – да искат дъщеря им. Но девойката отговаряла на всички:
– Не е дошло още време.
А времето минавало, младите хора пак се връщали при нея, но тя все им
отказвала:
– Аз имам хубава снага, хубаво лице, затова не бързам да се омъжа.
Чул веднъж леопардът думите на девойката. Превърнал се на хубав момък, взел в
ръка санку*, пременил се и отишъл в къщата, дето живеели родителите с придирчивата
дъщеря. Приближил се момъкът до родителите и рекъл:
– Обикновено изглеждам силен и юначен, но сега вече не съм такъв – разболях се
от любов.
Тогава бащата му отговорил:
– Ако казваш истината, вземи онова, което ти харесва.
– Готов съм – рекъл момъкът и влязъл в къщата.
Допаднал момъкът на своеволната девойка, взела тя да го гощава. Тогава той я
попитал съгласна ли е да му стане жена и девойката най-сетне дала съгласието си.
Зарадвали се родителите.
Дали на щерка си много неща, двама роби, кози, овце и домашни птици. Бащата
казал на младите напътствени думи, майката ги прегърнала и те потеглили на път.
Родителите тръгнали да изпровождат младите. Като повървели малко, те се простили
още веднъж с тях и се върнали в къщи.
Младата жена и мъжът й продължили своя път сами. Вървели хванати за ръце и
разговаряли. Изведнъж мъжът рекъл:
– Яде ми се.
– Ето малко ямса, хапни си! – отговорила жена му.
Мъжът отказал.
– Тогава хапни пилета – рекла жената. Мъжът взел и изял всичките птици, които
им били дали за из пътя.
Минало малко време и мъжът попитал пак:
– Нямаш ли нещо за ядене? Гладен съм.
Нямало повече запаси и жената предложила да заколят овцата. Мъжът се
съгласил и за миг я изял. Не успели да извървят няколко крачки, и мъжът отново рекъл,
че е гладен. Този път жена му предложила козите и той ги изял всичките. А след някое
време мъжът пак попитал жена си:
– Няма ли още нещо за ядене?
Клетата жена отговорила, че всичко е изядено и няма вече нищо.
– Как няма – зачудил се мъжът, – ами двамата роби?
Тогава младата жена почнала да плаче и рекла:
– Вземи ги, щом е писано да се случи това. Мъжът отвел робите в храсталака,
превърнал се на леопард и ги изял. После отново се превърнал в млад мъж и закрачил из
пътя до жена си. До някое време вървели мълчаливо, но после той рекъл:
– Гладен съм, дай ми да си хапна нещо. Заплакала младата жена, разбрала, че
сега е дошъл нейният ред.
Покрай тях минавал един ловец. Той чул викове, скрил се в храстите и почнал да
гледа какво ще се случи. Вижда – една млада жена паднала на земята и плаче, а мъжът
завчас се превърнал на леопард и се приготвил да скочи. А-ха да се нахвърли върху
жената. Изскочил ловецът от храстите, грабнал пушката, гръмнал и убил леопарда на
място. После се приближил до младата жена и й помогнал да стане. Тя взела да му
благодари горещо. Разприказвали се и жената му разправила цялата си неволя. Ловецът
отрязал опашката на леопарда и я дал за спомен на младата жена, а после я повикал при
себе си на гости. Скоро те се оженили.
Ето и цялата приказка. Нека младите девойки я запомнят добре. Ако момците
дохождат по няколко пъти да се сватосват за тях, а те им отказват без причина, дивите
зверове се превръщат в мъже и отвличат тези девойки.


* Санку – струнен музикален инструмент.


Приказка на еве