Приказка за бъчвата

Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:
– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа,
преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.
Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:
– Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Жълъди като дъжд падаха от яките му клони.
Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори.
Веднъж в гората пристигна дървар. Той измери с очи дъба, запретна ръкави, замахна със
секирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънера
откара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигна един
бъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят избяла от дъските
бъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливаше
младо, кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени.
Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но не щеш ли, веднъж един от обръчите се
скъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се
досети да сложи нов обръч, дъгите се разпадаха. Децата грабнаха обръчите и почнаха да ги
търкалят по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва.
Изтълкувайте ми сега тази приказка!
Замислиха се петимата братя, но никой не можа да отгатне бащината си приказка.
Тогава старият баща поклати глава и рече:
– Млади сте още, затуй не се досещате. Аз ще ви изтълкувам какво искам да кажа с тая приказка:
гората с големите дървета е нашата държава. Яка гора е тя. Нейните дървета растат нагоре.
Бъчвата е семейството, дъгите сме ние, обръчите са съгласието, а виното е радостта и честитият живот.
Додето има съгласие в семейството, ще има и честит живот. Къща, в която няма съгласие – огън да я гори.
Пазете обръчите на бъчвата, чеда мои!
Най-старият син се наведе, целуна десницата на стария баща и отвърна:
– Благодарим ти, тате, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, докато сме живи.