Прекомерната мъдрост граничи с глупостта

Намислил паякът да намери някой глупец и заедно да заложат капан.
И казал на дивата котка:
– Знаеш ли що, приятелко?
А тя му отговорила:
– Не, не знам.
Тогава паякът рекъл:
– Видях голям куп трева, покрай него минават всички горски животни. Знам, че не
си алчна, пък и не лъжеш, та ето: добре е заедно да заложим капан.
– Затова ме смятат всички за глупава, защото се отвращавам от всяка алчност. Но
това не е нищо – с глупците се живее мирно. Да вървим! – отговорила дивата котка.
На другия ден рано сутринта заложили своя капан, а вечерта, когато взели да го
проверяват, намерили в него малка антилопа. Тогава дивата котка казала на паяка:
– Вземи си тази малка антилопа, а утре ще дойдем и тук ще има една голяма
антилопа; тогава аз ще взема нея. А после ще си ушия от кожата калпак, ще го нахлупя и
всички ще ме наричат ловец на антилопи, а тебе – ловец на малките на антилопите.
Разсърдил се паякът и отговорил:
– Чуйте какво приказва тази глупачка! Вземи ти малката антилопа, а утре аз ще
взема голямата!
– И така бива – отговорила дивата котка, метнала на гърба си малката антилопа и
си тръгнали с паяка.
Дошли на другата сутрин, гледат – в капана наистина има една антилопа. Тогава
дивата котка рекла:
– Тоя път, татко паяк, ти провървя. Почакай, ще дойдем утре и аз ще уловя в
капана дива свиня. Нея вече аз ще взема. Ще нахлупя калпак и тогава ще ме нарекат
ловец на диви свине. А знаеш ли колко е вкусно месото им!
Зачудил се паякът:
– Ами че ти не си била тъй глупава! Вземи си по-добре голямата антилопа, а утре
аз ще взема дивата свиня.
– Добре, нека бъде, както ти искаш – съгласила се котката.
На другия ден виждат – в капана попаднала дива свиня. А дивата котка казва:
– Какво пък, взимай я и върви, тя е твоя. Утре в капана ще има голям бивол. Него
ще взема аз, ще го отнеса в къщи, ще си ушия от него калпак и ще го нахлупя, тогава ще
ме нарекат враг на биволите!
– Я взимай свинята и си мълчи. А утре аз ще взема бивола – казал й паякът.
– Добре – отговорила дивата котка, – щом съм глупава, да бъда докрай!
Сутринта те отново наминали към капана и в него имало бивол. Тогава котката
рекла:
– Ето днес, паяко разбойнико, ти потръгна, граби ме. А утре, когато дойдем пак, тук
ще има слон. Него вече аз ще взема. Ще се прочуя и целият свят ще ме нарича цар на
ловците. Та аз убивам слонове и денем, и нощем.
Паякът й отговорил:
– Да бъдеш проклета. Че кой от нас двамата трябва да се прочуе? Я си прибирай
по-скоро бивола, а утре слонът ще бъде мой.
Дивата котка се съгласила и с това и само тихо рекла:
– И занапред ме мами така.
Погледнали те на другата сутрин в капана, а в него наистина имало слон. Котката
рекла:
– Я си взимай, старо-харо, своята плячка и си върви в къщи. Утре ще дойдем и тук
ще има прекрасна трева. Аз ще я взема и ще добия власт, почит и богатство.
Разсърдил се паякът:
– Вземи си слона и си върви – искам да получа власт, почест и богатство. Утре аз
ще взема тревата.
Котката не спорила:
– Винаги съм те уважавала. Съгласна съм и на това.
На другия ден паякът взел да вика дивата котка, а тя му казала, че се е разболяла
и не може да дойде с него. Помислил паякът, че го очаква богата плячка, зарадвал се и
тръгнал натам самичък. Дошъл и що да види – в капана нямало нищо, само трева.
Върнал се разгневен в къщи и се заклел да не миряса, докато не убие дивата
котка. А котката се досетила, избягала оттам тихичко и се скрила.
Оттук е пословицата: „Хитрата птица ловят със сухи листа”.

Приказка на акан