Предсказанието на орисниците

Някога, много, много отдавна орисниците предсказвали на хората, както как
ще живеят, така и кога и как ще умрат. Добре ли е било това, зле ли, не е
известно. Но ето какво се случило на един човек, на когото орисниците
предсказали, че ще умре от змия, от дърво и от вода.
Майката, като чула как орисали момчето й, изтръпнала и дълго мислила,
мислила как ще се случи тази работа. Мислила, но не можала да измисли и
споделила с мъжа си. Той я изслушал и рекъл:
— Не вярвай, няма как едновременно от три смърти да умре един-едничък
човек.
И тъй отраснало детето, станало момък, а майка му все му повтаряла:
— Видиш ли, момчето ми, змия, бягай. На дърво не се качвай, а вода изпречи
ли се насреща ти, заобикаляй я.
Но не смеела да му каже какво са го орисали орисниците.
Веднъж младежът се връщал от пазар и видял високо дърво, под което
поседнал. Не само поседнал, но и полегнал. И се загледал нагоре в клоните на
дървото. И какво да види? Огромно гнездо на върха на дървото. Казал си момъкът:
— Е, тя майка ми все си повтаря, че като видя дърво, трябва да го
заобикалям, ама каква хубава сенчица е тука! А какво ли има в гнездото?
И решил момъкът да види — покатерил се, стигнал гнездото и протегнал ръка
да опипа какво има вътре. Да, ама вътре се била свила отровна змия и го ухапала.
Момъкът се уплашил, като усетил болката, отпуснал ръце и полетял от дървото
надолу. Търколил се и пльоснал в реката, която кротко си течала недалеч от
дървото с гнездото.
Не само че го ухапала отровна змия, но и се удавил горкият.
Когато намерили тялото му в реката, майката рекла:
— Прави били орисниците, точно както отредиха, това го уби — дървото,
змията и водата. Тъй че от своята орисия никой не може да избяга, даже когато е
тъй чудновата, както на моя син.