Познавачът от Умниково

Бай Станьо Познавачът се връщаше пешком от града с тежък товар на гърба. Времето беше горещо. Уморен и изпотен, той спираше често да си почива.

По едно време го настигна автомобил. Бай Станьо спря сред пътя, сложи товара на земята и замаха с ръце като вятърна мелница.

- Стой бре, автомобилчо! Спри!

Господарят на автомобила, който сам караше, видя бае Станьо и спря колата.

- Закъде отиваш, господине? - запита бае Станьо.

- За село Умниково.

- И аз съм оттам - рече бае Станьо. - Закарай ме до село. Капнал съм от умора. Пък и колата ти е празна.

- Колко ще дадеш? - запита шеговито господарят.

- Аз съм сиромах човек, господине. Пари нямам.

- Добре, качи се - рече весело господинът. - Пари не ща, но нали си от Умниково, кажи нещо умно, преди да тръгнем.

- Добре - каза бае Станьо, който беше весел човек и обичаше да се шегува. - Слушай! Веднъж се срещнали, както ние с тебе, петима души. Седнали да си починат под едно дърво и се разприказвали. Почнали да се разпитват кой какъв е.

Първият рекъл:

- Аз с песен новото срещам, с песен старото изпращам.

Вторият казал:

- Аз пък събирам свестните, та им вземам ума.

Третият се препоръчал така:

- Аз водя на разходка хорските дрехи.

Четвъртият казал:

- Аз спирам на пътя тия, които пак ще заминат.

Петият рекъл:

- Аз пък съм тоя, който често се дели от сянката си.

Като каза това, бае Станьо седна в автомобила, тури и товара си, па прибави:

- Сега карай, мисли и ми кажи какви хора са били тия.

Подкара господинът автомобила и се замисли. Мисли, мисли, стигнаха до Умниково.

- Не можах да намисля кои са тия хора - каза господинът и спря.

- Нали си в Умниково, ще ги научиш - рече бае Станьо. - С това ще ти се отплатя, загдето ме докара дотук.

И бае Станьо, като се засмя, занарежда бавно:

- Първият от тия хора бил поп. С песен той среща новородения, като го кръщава, с песен изпраща умрелия, когато го опява.

Вторият бил кръчмар. Събира свестните, упива ги и им взима ума.

Третият бил овчар. Пасе по полето овцете, от чиято вълна се правят дрехите.

Четвъртият бил лекар. Той лекува болните и ги забавя от смъртта, към която ще отидат.

Петият бил летец. Той се откъсва от сянката си, когато се вдигне да лети.


Елин Пелин