Петлето и яричето
Едно петле и едно яриче отишли в планината да си събират лешници. Петлето хвръкнало на лесковия храст и започнало да си избира най-хубавите лешници.
Избирало и си хапвало, а яричето се облизвало отдолу, подскачало, но не могло да достигне дори до най-ниските клончета. Примолило се то на петлето да му откъсне и да му хвърли някой лешник. Петлето било лакомо, чоплело си лешници на клона и не искало и да чуе какво го моли яричето.
— Братленце, — помолило се още веднъж яричето, — защо не ми хвърлиш някой лешник, та и аз да си хапна? Нали и аз душа нося!
Смилило се накрая петлето, откъснало един голям лешник и го хвърлило долу:
— Ето ти лешник, стига си ми припявало! — рекло то ядосано и подскочило на по-високо клонче.
Не щеш ли, лешникът ударил яричето право в окото и го ослепило. Викнало да плаче то, колкото му глас държи:
— Олеле, оченцето ми. Олеле, оченцето ми…
Слязло петлето от храста да види какво става и се скарали. Карали се цял ден, не могли да се спогодят и отишли при съдията да се види кой крив, кой прав.
— Искам да осъдите петлето, дето ми изби окото с лешника! — настоявало яричето.
Съдията попитал строго петлето:
— Защо си извадил окото на яричето?
— Защото лешникът ми съдра гащите, когато се качвах! — отвърнало петлето.
Извикали и лешника на съд.
— Защо ти бре, лешник, си скъсал на петлето гащите? — попитал го съдията.
— Защото козата ми опасе шумата! — отвърнал той. Извикали козата.
— Защо си изяла шумата на лешника?
— Защото козарят не ме напасе добре? — изврещяла козата.
Съдията изпратил да доведат козаря.
— Защо ти бре, козарче, не си напасло козата добре, ами си я оставило да скита гладна по чукарите?
— Защото стопанката не ме храни добре? — отвърнало козарчето.
Извикали стопанката в съдилището.
— Защо, стопанке, не си нахранила добре козарчето?
— Защото кучката ми изяде тестото!
Довели кучката.
— Защо си изяла тестото на стопанката? — свъсил вежди съдията.
— Защото бях гладна! — излаяла кучката и си отишла.
Така се свършило със съденето и яричето си останало с едно око.
Следваща: Педя човек