Петле и ярче

Червеното петле и жълтото ярче бяха братче и сестриче. Веднъж петлето рече на ярчето:

- Хайде, сестро, да идем в гората за лешници.

- Бива, бате - отвърна ярчето.

Тръгнаха, отидоха в гората. Подхвръкна петлето, качи се на една леска. Бере и яде лешници, бере и яде, а пък на ярчето нищо не пуща.

- Дай, бате, и на мене! - моли му се отдолу ярчето, а пък петлето мълчи, бере и яде.

- Дай, бате, и на мене! - вика пак ярчето. - Пусни ми лешниче или ще се оплача на баба.

- На! - отвърна сърдито петлето. - На, дръж! - и изпрати едно лешниче долу.

Не щеш ли, лешничето - трак! - право ярчето в окото - изби го.

Викна ярчето, заплака:

- Олеле, мале, извади ми батко окото!

- Кой ти е крив! - отвръща му петлето. - Нали искаше лешниче.

- Ти си крив! Ти нарочно ме удари в окото!

Този така, онзи инак - скараха се. Дойде до съд работата. Тръгнаха из гората да търсят съдия. Ето ти го насреща и съдията - Кума Лиса. Седнала на един пън, гледа ги и пита:

- Какво търсите?

- Съдия, Кума Лисо.

- Аз съм съдия. Защо ме търсите?

Тури Лиса очила, разтвори на колене тежка книга и се приготви да слуша.

Първо ярчето разказа как е била работата.

Намести Лиса очилата и викна на петлето:

- Защо си избил, петльо, окото на ярчето? Отговаряй!

- Защото леската ми съдра гащите - отвърна петлето.

- Да дойде леската! - заповяда Лиса.

Доведоха леската. Викна й Кума Лиса:

- Защо, леско, си съдрала гащите на петлето?

- Защото козата ми изяде листата - отвърна леската.

- Да дойде козата!

Дойде козата.

- Казвай, козо, защо си изяла листата на леската?

- Защото козарят не ме води на зелена тревица - отвръща хитрата козица.

- Да дойде козарят!

Дойде козарят.

- Казвай, козарко, защо не си водил козата на зелена тревица?

- Защото бабата не ми омесва топла питка - оплаква се козарят.

- Доведете бабата! - кресна Лиса.

Ето ти я иде и бабата.

- Защо, бабо, не си омесила топла питка на козаря?

- Защото вчера ей това петле и това ярче ми изкълваха до шушка тестото.

- Тъй ли! - викна Лиса, та гората прокънтя. - Тъй, а, ярката и петлето ли изкълваха тестото? Ти ли, ярко? И ти, петльо? А пък сте тръгнали съд и правдина да дирите. Чакайте да ви науча аз.

Скочи Лиса, сграбчи петлето и ярчето и - фюйт! - в гората, дим да я няма.


Георги Райчев