Пчелите и мухите

През късната есен се случи славен ден, какъвто и през пролетта е рядкост: куршумените облаци се разнесоха, вятърът утихна, слънцето надникна и гледаше така ласкаво, сякаш се прощаваше с повехналите растения. Помамени извън кошерите от светлината и топлината, мъхнатите пчелички с весело жижене прелитаха от тревичка на тревичка не за мед (нямаше вече откъде да го вземат), а просто така, да се повеселят и пораздвижат крилцата си.

— Колко сте глупави с вашето веселие! — им рече мухата, която седеше на същото място върху тревичката, като се грееше с провесено хоботче. — Нима не знаете, че това слънчице е само за минута и че сигурно още днес ще започне вятър, дъжд, студ и ние всички ще трябва да пропаднем.

— Зум-зум-зум! Но защо ще пропаднем? — отвърнаха веселите пчелички на мухата. — Ние ще се повеселим, докато грее слънчицето, а щом настане лошо време, ще се скрием в топлия си кошер, където през лятото сме се запасили с много мед.