Пъстрата кокошчица

Кълвяла си зрънца един ден Пъстрата кокошчица, когато - туп! - един жълъд я ударил по главата.

- Боже Господи! - извикала Пъстрата кокошчица. - Небето ще падне. Трябва да отида да предупредя краля!

Тръгнала тя и вървяла, вървяла, докато срещнала Герест петльо.

- Накъде си се запътила, Пъстра кокошчице? - попитал Герест петльо.

- Ох, отивам да предупредя краля, че небето ще падне - отвърнала Пъстрата кокошчица.

- Може ли да дойда с теб? - попитал Герест петльо.

- Разбира се - съгласила се Пъстрата кокошчица.

И така Пъстрата кокошчица и Герест петльо се отправили на път, за да известят краля, че небето ще падне.

Вървели, вървели, срещнали Патаран.

- Накъде сте се запътили, Пъстра кокошчице и Герест петльо? - попитал Патаран.

- Ох, отиваме да предупредим краля, че небето ще падне - отвърнали Пъстрата кокошчица и Герест петльо.

- Може ли да дойда с вас? - попитал Патаран.

- Разбира се - приели Пъстрата кокошчица и Герест петльо.

И така Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран се отправили на път, за да предупредят краля, че небето ще падне.

Вървели, вървели, срещнали Белоснежната гъска.

- Къде отивате, Пъстра кокошчице, Герест петльо и ти, Патаране? - попитала Белоснежната гъска.

- Ох, отиваме при краля, за да му кажем, че небето ще падне - отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран.

- Може ли да дойда с вас? - попитала Белоснежната гъска.

- Разбира се - съгласили се Пъстрата кокошчица, Герест петльо и Патаран.

И така Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска се запътили към краля, за да му кажат, че небето ще падне.

Вървели, вървели, срещнали Надутата пуйка.

- Накъде сте тръгнали, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране и ти, Белоснежна гъско? - попитала Надутата пуйка.

- Ох, отиваме да предупредим краля, че небето ще падне - отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска.

- Може ли да дойда с вас, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско? - попитала Надутата пуйка.

- Разбира се - отвърнали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран и Белоснежната гъска.

И така, Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка се отправили към краля, за да го предупредят, че небето ще падне.

Вървели, вървели, срещнали Кума Лиса. Подушила Кума Лиса Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка:

- Накъде така, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско и ти, Надута пуйко?

И Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка казали на Кума Лиса:

- Отиваме да предупредим краля, че небето ще падне.

- О, но това не е пътят към двореца на краля, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско, Надута пуйко - казала Кума Лиса. - Аз знам кой е правилния път. Искате ли да ви го покажа?

- Разбира се, Кума Лисо - казали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка. И така, Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска, Надутата пуйка и Кума Лиса тръгнали към краля, за да му кажат, че небето ще падне. Вървели, вървели, стигнали до една тясна и тъмна дупка. Това бил входът към бърлогата на Кума Лиса. Но Кума Лиса казала на Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка:

- Това е прекият път за двореца на краля и ако ме последвате, съвсем скоро ще стигнем там. Аз ще мина първа, а вие тръгнете след мен, Пъстра кокошчице, Герест петльо, Патаране, Белоснежна гъско и ти, Надута пуйко.

- Ами, разбира се, няма място за съмнение - казали Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка.

И така Кума Лиса се шмугнала в бърлогата си и бързо се завъртяла, за да причака Пъстрата кокошчица, Герест петльо, Патаран, Белоснежната гъска и Надутата пуйка. Първа в тъмната дупка влязла Надута пуйка. Едва направила две крачки и…

- Хрус!

Кума Лиса откъснала главата на Надутата пуйка, тялото й захвърлила през лявото си рамо. Влязла Белоснежната гъска и…

- Хрус!

Паднала главата, - а тялото й било захвърлено до това на Надутата пуйка. Патаран влязъл с клатушкане и…

- Хрус!

Кума Лиса откъснала главата на Патаран и хвърлила тялото му до Надутата пуйка и Белоснежната гъска. Тогава в бърлогата влязъл наперено Герест Петльо, но не изминал и две крачки, когато…

- Хрус!

Но Герест петльо винаги кукурига независимо дали искате или не, и тъкмо било време за „Кукуригу–у–у“, преди да отиде при Надутата пуйка, Белоснежната гъска и Патаран през рамото на Кума Лиса.

Когато Пъстрата кокошчица, която тъкмо била влязла в мрачната бърлога, чула Герест петльо да кукурига, тя си рекла на ума: „Божичко! Трябва да се е съмнало. Време е да си снеса яйцето“.

Врътнала се тя и се завтекла към гнездото си. Така тя избегнала смъртта, но не успяла да предупреди краля, че небето пада.