Папай, Маринчо, плюскай, Черньо

Една жена имала двама сина: Маринчо - доведен - и Черньо - заварен.

Като им давала да ядат, тя викала на Маринчо:

- На̀, папай, Маринчо!

А на Черньо думала:

- На̀, плюскай, Черньо!

Папал Маринчо, плюскал Черньо, папал Маринчо, плюскал Черньо, докато Маринчо се разболял и го изпапала оная - черната земя, - пък Черньо плюскал и раснал, плюскал и раснал, докато пораснал голям юнак, да гледаш - да му се ненагледаш.

И мащехата останала на негови ръце да я гледа на старини.


Елин Пелин