Овните говорят

Всяка пролет Хитър Петър си купувал по няколко мъжки агнета, поверявал ги на сина си да ги пасе през цялото лято, докато станат овни и късно през есента ги откарвал на пазар в Одрин да ги продава.

Така една есен, както си седял на хайван пазар с младите овни и чакал купувачи, пред него се спрял наперен грък с остри мустачки и дяволити очи.

— Ха, здрасти, побратиме — поздравил учтиво дошлият. — Хубаво си наумил да вършиш търговийка, но слушай какво ще ти река: Никакъв харчалък няма да сториш, щом не знаеш турски. Нали те наблюдавам отдалеко. Мълчиш и чакаш. По-добре продай овните на мен по за два гроша оката, пък аз знам как да им диря мющерия.

Хитър Петър се загледал в овните си. Те били така тлъсти и хубави, че нямало нужда да се говори на никакъв език. И като разбрал хитростта на събеседника си, му затворил устата и прекъснал нечистите му намерения с няколко думи:

— Ако аз не знам турски, овните знаят!