Овчица-душица

Вълкът спря пред кошарата, погледна вътре през една дупка и рече на заключената овца:

- Овчице - душице, какви тънки крачка имаш, като шарени вретена! Я излез навън да ми тропнеш една ръченица! Комарът ще посвири, а ти ще поиграеш.

- Хитър си ти, Кумчо - вълчо - отвърна овцата, - искаш да ми схрускаш крачката!

- Не бой се, овчице - душице, не ям вече месо, защото станах вегетарианец.

Сухи дренки си похапвам, бистра водица си посръбвам и ми е леко на душата. Ако намеря киселици, и от тях не се отказвам. Не правя вече грехове. Ах, овчице - душице, каква мека черна вълна имаш, като коприна! Излез да я помилвам.

- Хитър си ти, Кумчо - вълчо, искаш да ме изядеш.

- Не бой се де! Нали съм вече вегетарианец. Ах, овчице - душице, какви черни очички имаш! Като кюстендилски череши.

Излез да им се порадвам.

- Хитър си ти, Кумчо - вълчо!

- Всичко ти е хубаво и прехубаво, овчице - душице, само опашката ти е грозна:

- Защо, Кумчо?

- Защото има едно бяло косъмче - старееш вече, хубавице овчице!

- Няма бяло косъмче на опашката ми!

- Има, излез да го отскубна. Ей го - виждам го през дупката. Ти си най-хубавата овца на света, ала бялото косъмче грози опашката ти. Отключи де!

Полъга се хубавицата и отключи кошарата. Старият вълк се вмъкна, хвърли се, удуши глупавата овца, метна я на гърба си и побягна в гората.


Ангел Каралийчев