Откраднатият кон

Веднъж един човек яздел кон. Не щеш ли, насред пътя конят му окуцял и не можел
да тича.
А в това време на пътя се появил друг човек, също на кон. Когато той се
приближил, първият конник му рекъл:
– Дай ми твоя кон!
Но човекът отказал.
Тогава първият конник извадил меча си и рекъл:
– Или ще ми дадеш коня, или ще ти отсека главата!
Собственикът му дал коня и тръгнал подир него на куция кон.
На другия ден те се срещнали на пазара в града. И оня, чийто кон бил откраднат,
дотърчал при кадията, взел да му се оплаква от оскърбителя си и му разказал как
станало всичко.
Кадията повикал обвиняемия и го попитал:
– Чий е този кон, човече?
Оскърбителят отговорил:
– Мой. Имам го още от дребничко жребче.
Тогава господарят на коня смъкнал ризата си, метнал я върху главата на коня и
рекъл на своя оскърбител:
– А на кое от очите му има перде?
Обвиняемият бързо отговорил:
– На дясното.
Тогава господарят на коня смъкнал ризата от главата на коня и рекъл:
– Той не е имал никога перде на дясното око!
И кадията му върнал коня.