Орелът

Орелът си свил гнездо на широкия друм, далеч от морето, и отвъдил рожби.

Веднъж край дървото работели хора, а орелът долетял до гнездото с голяма риба в ноктите си. Хората видели рибата, заобиколили дървото, почнали да викат и да хвърлят камъни по орела.

Орелът изтървал рибата, а хората я вдигнали и си отишли.

Орелът кацнал на ръба на гнездото, а орлетата вдигнали главите си и почнали да пищят: те искали храна.

Орелът бил уморен и не можел да отлети отново към морето; той се спуснал в гнездото, покрил орлетата с крилете си, милвал ги, оправял перцата им и сякаш ги молел да почакат малко. Но колкото повече ги милвал, толкова по-силно те пищели.

Тогава орелът отлетял от тях и кацнал върху най-горния клон на дървото.

Орлетата засвирукали и запищели още по-жално.

Тогава орелът изведнъж сам силно закрещял, разперил криле и тежко полетял към морето.

Върнал се едва късно вечерта: летял бавно и ниско над земята, в ноктите му отново имало голяма риба.

Когато долетял до дървото, той се огледал — няма ли наблизо хора, бързо свил криле и кацнал на ръба на гнездото.

Орлетата вдигнали глави и разтворили уста, а орелът разкъсал рибата и нахранил рожбите си.