Опашата приказка

Нарамих пушката. Тръгнах по лов. Вървях, вървях, стигнах една го-ля-я-яма гора само с три дървета — двете повалени, едното без връх. На върха на това дърво видях един сляп гълъб. Померих с пушката. Убих го. Оскубах го. Сложих го в чантата и тръгнах.

Вървях, вървях, стигнах едно го-о-олямо село с три къщи — двете съборени, едната без врата. Влязох в нея. Намерих три гърнета — две строшени и едно без дъно. Вземах го. Турнах гълъба да ври. Като увря, седнах да ям.

Ядох, ядох, та се надух като… връв. Не можах да изляза от вратата, ами се промъкнах през ключалката. Вън ме чакаше кучето ми. Аз не можех да вървя, па се хванах о опашката му и тя стана дъ-ъл-га като мустаците ми… Който не вярва, да попита дяда Коля от Лъжиград, лека му пръст!