Омагьосаната жаба

В едно царство далечно, отвъд девет планини и девет морета, живееше стар
стопанин със своята невеста. Тя му роди трима сина. И тримата бяха юнаци —
стройни, толкова хубави, че не можеш нито с очи да им се нагледаш, нито с перо да ги
опишеш. Най-малкият се казваше Иван. Веднъж бащата повика своите трима сина и
рече:
— Мои мили синове, вземете и тримата по една стрела. Опънете лъковете и
пуснете стрелите на различни страни. Където паднат стрелите — там идете да си
дирите невести.
Пусна стрела първом най-големият брат. Стрелата писна и падна в един
болярски двор, тъкмо под трема на болярската дъщеря.
Пусна стрела вторият брат. Стрелата писна и падна в двора на един богат
търговец, падна до прозореца, на който стоеше една стара мома — дъщерята на
търговеца.
Пусна стрела най-малкият брат Иван. Издигна се стрелата към небето и — туп!
— цамбурна в едно кално блато. Тозчас я подхвана една жаба кекерица. Тогава Иван
рече:
— Как ще се оженя за тази жаба? Тя не ми е прилика. — Ще се ожениш! —
строго заповяда бащата. — Такъв ти е късметът.
Вдигнаха сватби тримата братя. Най-големият взе болярската дъщеря.
Средният се ожени за дъщерята на търговеца, а Иван прибра жабата кекерица. Повика
бащата своите синове и им поръча:
— Хайде сега кажете на жените си утре да ми омесят по една пита бял мек
хляб.
Върна се Иван в къщи невесел. Обронил глава, нещо го дави.
— Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкова докривяло? — попита го
жабата. — Да не си чул от баща си някоя противна дума?
— Как да не ми е криво, как да не ми е мъчно — отвърнал Иван, — като е
поръчал баща ми утре да му омесиш една питка мек хляб.
— Не тъгувай, съпруже! Легни си да спиш: утрото е по-мъдро от вечерта.
Нареди жабата леглото и когато Иван заспа, тя смъкна своята жабешка кожа и
се превърна в чудна хубавица, по-хубава от месечината. Излезе на балкона и се
провикна високо:
— Мои стари помощници, мои скъпи бавачки, скоро се пригответе и елате тук да
омесите един хубав хляб за свекъра. Ще го месите такъв, какъвто съм яла в дома на
родния си баща.
Сутринта, когато се пробуди Иван, хлябът беше отколе готов и тъй хубаво
изпечен, че по-хубав хляб не е печен. По хляба бяха изписани чудни рисунки, а
отстрани се виждаха руските градове и крепости.
Бащата благодари на най-малкия си син за чудесния хляб и поръча на тримата
си сина:
— Кажете на вашите невести още тая нощ да ми изтъкат по една черга от
коприна.
Иван повторно се върнал невесел, с наведена глава, с тъжни очи.
— Ква-ква-ква! Миличък Иване, какво ти е толкова докривяло? Да не си чул от
баща си някаква противна дума?
— Как да не ми е криво — отвърна Иван, — когато моят баща заповяда за една
нощ да му изтъчеш цяла черга от коприна.
— Не тъгувай, съпруже, ами лягай да спиш. Утрото е по-мъдро от вечерта —
рече жабата кекерица.
Нареди му леглото и когато съпругът заспа, отново смъкна своята жабешка
кожа, превърна се на невиждана хубавица, излезе на балкона и се провикна с висок
глас:
— Мои стари слугини-бавачки, по-скоро пригответе един стан и изтъчете,
додето пропеят трети петли, една черга копринена. Нека бъде такава, на каквато съм
седяла, когато бях в бащиния си дом.
Както поръча хубавицата, тъй стана. На другия ден, когато се пробуди
младоженецът Иван — чергата беше готова. Толкова хубава черга никъде по света
нямаше. Със злато и сребро я бяха украсили тъкачките и който я погледнеше — очите
му вземаше.
Старият баща разгледа чергата, благодари на Ивана и изрече нова поръка:
— Утре да се явите пред мене и тримата заедно с невестите си!
Върна се отново Иван при жабата невесел, с наведена глава.
— Ква-ква-ква! Съпруже Иване, какво си навел глава? Какво ти е толкова
докривяло? Да не си чул противна дума от своя баща?
— Как да не ми е мъчно, как да не ми е тъжно, като поръча баща ми утре да се
явя пред него заедно с тебе. Как ще изляза с такава невеста пред очите на хората?
— Не тъжи, миличък, ами лягай да спиш. А утре излез сам пред баща си. Аз ще
дойда след тебе. Щом чуеш трясък и гръм — да речеш: моята жабичка пристига в една
кутийка с четири колелца.
На другата сутрин пристигнаха при баща си най-напред по-големите братя с
невестите: облечени, нагиздени. Изправиха се до Ивана и започнаха да му се смеят.
— А бе, брате, защо си дошъл без невестата си? Барем да беше я вързал в
една кърпичка, че да ни я покажеш. Къде пък я намери толкова хубава? Навярно си
обходил всичките блата!
Изведнъж се разнесе голям трясък и гръм. Целият дом се разлюля. Звъннаха
стъклата. Гостите наскачаха и не знаеха що да чинат. Само Иван не се уплаши, ами
рече:
— Не се бойте, скъпи гости. То не е гръмотевица небесна, ами е моята жабичка.
Тя пристига, седнала в една кутийка с четири колелца.
Погледнаха навън гостите и що да видят — пред вратата спира колесница с
шест коня, а от колесницата излиза невиждана хубавица, дето не може да се опише с
перо. Като влезе при гостите, хубавицата хвана Ивана за ръка и го поведе към
дъбовите маси, където беше наредена трапезата.
Започнаха всички да ядат, да пият и да се веселят. Ивановата невеста вдигна
една чаша с вино, отпи половината, а остатъка изля в левия си ръкав. След туй изяде
едно крило от лебед и костта скри в десния си ръкав. Невестите на по-големите братя,
щом видяха тези хитрини — сториха същото.
Дигна се хубавицата да играе с младоженеца Иван. Размаха лявата си ръка,
изсипа виното и от него се образува цяло езеро. Размаха дясната си ръка — изтърси
костта и мигом в езерото заплуваха лебеди. Бащата и гостите останаха с отворени
уста от невижданото чудо.
Дигнаха се тогава по-старите невести. Размахаха левите си ръкави и плиснаха
виното върху главите на гостите, размахаха десните си ръце и изтърсиха костите пак
върху гостите. Една кост удари бащата по лицето. Той се разсърди, скочи и прогони
снахите си.
Тъкмо в туй време Иван изварди най-сгодна минута, завтече се към своя дом,
намери жабешката кожа и я изгори на огъня. Подир малко пристигна невестата му,
почна да търси — тук кожа, там кожа — няма я жабешката и премяна. Натъжи се
хубавицата и рече на Ивана:
— Ох, миличък, какво си направил? Ако беше още малко почакал, аз щях да
бъда завинаги твоя, но сега прощавай! Ще ме търсиш през девет земи в десетата: ще
търсиш безсмъртния магьосник.
Щом изрече тези думи, хубавицата се превърна на бял лебед и изхвръкна през
прозореца.
Иван заплака горчиво и тръна, където му видят очите. Вървя, що вървя — ето
насреща му един побелял старец.
— Добър ден — рече старецът, — Накъде отиваш, към коя страна си се упътил?
Клетникът му разказа своето нещастие.
— Ех, Иване! Защо си запалил жабешката кожа? Твоята невеста се е родила
по-хитра от баща си, затуй е наказана. Нейният баща е поръчал да я превърнат на
жаба и да остане жаба до три години. Сега вземи туй кълбо и го търкули. Където иде
кълбото — и ти бягай след него.
Иван благодари на стареца и тръгна подир кълбото. Вървя, вървя през полето,
срещна най-напред една мечка.
— Я да убия аз тази мечка! — си рече Иван.
А мечката му продума:
— Не ме убивай, Иване, защото някога и аз може да ти потрябвам.
Тръгна младият човек по-нататък. Гледа — над него лети една патица. Дигна
лъка си и се приготви да прониже патицата с една стрела, но тъкмо в туй време тя му
проговори с човешки глас.
— Не ме убивай, Иване! Ще дойде време, когато и аз ще ти потрябвам.
Смили се Иван над патицата и не я прониза със стрелата си. Потегли по-
нататък. И гледа — бяга един бърз заек — прескача храстите. Дигна отново своя лък,
ала заекът му проговори с човешки глас:
— Не ме убивай, Иване, защото ще дойде ден и аз да ти потрябвам.
Пощади Иван заека. Упъти се по-нататък към синьото море. Гледа — на пясъка
лежи една щука-риба. Лежи и умира.
— Ах, Иване, смили се над мене и ме хвърли в морето! — с премалял глас рече
щуката.
Иван я хвърли в морето и тръгна по брега. А кълбото се въртеше и развиваше
пред него. По едно време кълбото се търкулна към една къщурка. Стой си къщурката
върху два кокоши крака и се обръща насам-нататък. Иван се провикна:
— Къщурке, мъщурке, застани напреде ми както е прилично: с предната си част
се обърни към мене, а със задната — към морето.
Къщурката изпълни поръчката на младия човек. Тогава той влезе вътре и гледа
— върху печката седнала магьосницата Баба Яга, носът и забит в тавана. Седи и си
точи зъбите.
— Хей, юначе, какъв вятър те донесе при мене? — попита тя гостенина.
— Ах ти, стара вещице! Най-напред слез да ме нахраниш, да ме напоиш и да ме
изкъпеш в банята, че тогава ме питай защо съм дошъл.
Баба Яга го нахрани, хубаво го нагости, изкъпа го в банята и тогава научи, че е
тръгнал да търси своята жена, чудната хубавица.
— Познавам я! — рече Баба Яга. — Тя сега се намира при безсмъртния зъл
магьосник. Мъчно ще я вземеш. С магьосника не можеш се разбра. Неговата смърт
стой на крайчеца на една игла, иглата е в едно яйце, яйцето — в корема на една
юрдечка, юрдечката — в един заек, заекът — в един сандък, а сандъкът стой окачен на
един висок дъб. Този дъб магьосникът пази като зеницата на очите си.
И Баба Яга показа с костеливата си ръка къде расте дървото.
Иван се упъти нататък, ала не знаеше що да стори, как да смъкне сандъка.
Изправи се и почна да се чуди. В този миг дотърча мечката, сграби дървото и го
изтръгна от земята с корените. Сандъкът падна и се строши на парчета. От сандъка
изскочи един заек и се втурна с все сила да бяга, но подире му се спусна втори заек,
настигна първия, хвана го и го разкъса на парчета. От корема на заека мигом
изхвръкна една юрдечка и литна нагоре. Тогава се понесе патицата, на която Иван
пощади живота. Тази патица настигна юрдечката и я удари с крилото си. Щом я удари,
юрдечката изтърва едно яйце. Яйцето падна в морето.
Горкият Иван видя какво се случи и заплака. Но ето че морето се раздвижи и на
брега се показа щуката. Тя държеше в устата си яйцето.
Иван грабна яйцето и го удари върху камък. Намери иглата и счупи нейния
тънък връх.
Магьосникът се замята насам-нататък, най-сетне се тръшна на земята, изтегна
се и издъхна. Затече се Иван към неговата къща и намери невестата си вързана с
девет въжета. Развърза и краката и ръцете и я отведе в своята родна къща. Там
двамата живяха честито цели сто години.