Огнената верига

Имало едно време един владика. Той бил строг божий служител и изисквал
всички да спазват най-стриктно и точно църковните повели.
А това означавало и почит, уважение и преклонение пред земните
представители на Бога, какъвто бил той самият.
Веднъж владиката пътувал в своята разкошна каляска и забелязал, че в една
нива край пътя самотен орач върви след слабичка крава. Наредил владиката на
кочияша да спре до орача и го поздравил, а сетне строго зачакал да види как ще
му се отблагодари беднякът.
Но орачът все тъй се влачел след немощната си кравичка и натискал плуга.
Владиката почакал и като видял как се отнася към него — владика, църковен
служител и Божи наместник на земята — пламнал от гняв. И проклел орача.
Толкова голям бил гневът на владиката, божи наместник на земята, че думите
му излетели като огнена стрела от устата и полетели към приведения над плуга
беден орач. Но стрелата не се впила в снагата на орача, а се завъртяла над
главата му и се завърнала обратно. Превърнала се досущ в огнена верига, която се
обвила около врата на владиката.
Нима Бог е отказал да накаже орача, който не уважил неговия наместник тук
на земята?!
Владиката затреперил от почуда и само хъхрел от гняв и ярост велика. А
огнената верига около врата му го изгаряла, та чак виел от незаслужена болка.
Орачът все така плетял крака след своята немощна кравица.
А кочияшът, свидетел на случката, се извърнал назад към своя господар и му
казал:
— Святий владико, не беше прав.
Владиката се сгърчил от гняв и несъгласие, само посочил орача, а сетне
устата си, от която сякаш излизал пламък, тъй го горяла веригата.
Разсмял се кочияшът и обяснил на своя господар:
— Този човек е глух, владико! Той не те чу и по тази причина не
заслужаваше да го проклинаш. Виж как Бог върна проклятието ти обратно.
Владиката, макар и бавно, проумял какво е сторил и слязъл от каляската,
застанал на колене и така припълзял до орача. А той го гледал с огромно
недоумение, даже се объркал и изплашил човечецът. Владиката, с огнената верига
около врата си, само се молел:
— Прости ми, човече! Прости моята грешка голяма!
Орачът по устните на владиката разбрал какво му говори и рекъл кротко,
обречено:
— Бог ни е наредил да прощаваме, тъй че и аз ти прощавам, макар да не знам
какъв е грехът ти.
Тогава се случило чудото — веригата се стопила, владиката опипвал с пръсти
врата си, нямало му вече нищо!
И засрамено благодарил на Бога, че му е простил прибързаното осъждане на
глухия орач.
Оттогава владиката девет пъти изслушвал, десет нощи премислял, докато реши
дали да прокълне някого.