Нов аршин

Когато земята станала обща, събрали се Малчовите съселяни сред полето блокове да правят. Гледали широката равнина около себе си и се чудели с какво да я премерят, че да не излязат криви парцелите. Защото вече машини ще орат, сеят и жънат, а машината обича ред и мярка.

- Да отмерим едно въже, че с него - рекъл един.

- По-добре дълъг прът да бъде, защото въжето се гъне, посоката ще изкриви - обадил се друг.

- Ако питате мене, на крачка и на око си е най-сигурно! - намесил се трети.

Но до сговор не се стигнало.

Тогава решили Малчо да повикат, той на разум да ги научи:

- Нов живот ще живеем, нов аршин ни трябва - провикнал се нашият герой. - Доведете ми най-гласовитата мома от село.

Певицата застанала отпреде му.

- Нека сега четирима от вас тръгнат на четири страни през полето. Докъдето стига песента - там нишан да оставят!

После се обърнал към девойката:

- Пей, моме, подкарай най-хубавата си песен. Тя ще ни бъде аршин!


Приказки за Малчо - Анастас Стоянов