Невярната вдовица
Имало една жена, която непрекъснато повтаряла на мъжа си, че не може да
живее без него. Той се усмихвал весело, а тя се сърдела и ядосано повтаряла, че
ако той умре, тя друг мъж няма да погледне в очите.
Да, но сякаш Бог решил да провери дали са верни клетвите й. Мъжът й умрял
неочаквано. Погребали го и животът продължил.
На третия ден след смъртта на мъжа й един търговец потропал на портата.
Излязла вдовицата, заоглеждала му стоката. Заговорили се двамата и от дума на
дума станало ясно, че и той е вдовец, търси си оправна жена, с която да сподели
богатството и остатъка от живота си. Жената, без да губи време, му признала, че
и тя е вдовица, че си търси мъж. И тъй набързо се харесали, сговорили се още на
другия ден да се сгодят.
Заминал си търговецът, поглаждал си доволно брадата и обещал след ден да
се върне.
Жената пък се втурнала вкъщи и викнала на децата:
— Милички, ще си имате нов татко!
— Не щем! — ревнали ужасени децата. — Искаме си нашия татко, не щем друг
татко!
Жената се ядосала и им креснала:
— Новият ви татко ще е много по-добър от предишния ви! И млъкнете, а като
дойде, ръка му целунете!
На другия ден още от ранни зори жената застанала пред портата да чака
бъдещия си съпруг. Ето че се задала каруцата му, а той в нея, попоглажда си
брадата и се усмихва доволно.
Затичала насреща му жената, той пък скокнал от каруцата и тя се хвърлила
на врата му, обсипала лицето му с целувки.
И тъй, влезли в двора, а майката завикала на децата:
— Идвайте, милички, да видите новия си татко!
Децата излезли едно по едно от къщи с наведени главички. Не смеели да
гъкнат, че се страхували от гнева на майка си. А тя стояла зад гърба на бъдещия
си мъж и със знаци им показвала, че трябва да му целунат ръката, тъй както
обичаят повелява.
Децата стояли насред двора с наведени ниско главички и не мърдали. Само
най-мъничкото, момченце на пет годинки, се загледало в мъжа насреща си и
радостно завикало:
— Ето го татко! Татко! Татко!
Децата стояли с наведени главички и мърморели:
— Мъничко глупаче!
Но малкият тичал около тях и ги молел:
— Како, батко! Вижте, вижте, татко! Той не е умрял, както ни казаха, жив
е, жив е!
Децата едно по едно повдигали главички и с личица целите в сълзички се
втурвали към бъдещия съпруг на майка им. Хвърляли се с викове:
— Татко!
— Татко, ти се върна!
— Миличкият ми татко!
Даже едно от децата му казало:
— А мама тъй да ни излъже, че сме щели да имаме някакъв си нов татко!
Едва тогава нещо жегнало жената и застанала тя срещу мъжа, цял накачулен
от децата. И какво да види?
Та това бил мъртвият й съпруг, той притискал в обятията си децата.
Жената заотстъпвала назад, гърбът й опрял на стената и тогава прошепнала:
— Не може да си жив! Аз очаквах друг, не тебе!
— Знам — рекъл развеселен мъжът, когото жена му считала за бездиханен
труп. — Престорих се на мъртвец, за да ти докажа, че не си права. Видя ли как
реши да се омъжиш още на третия ден след смъртта ми, а се кълнеше, че никога
няма да погледнеш друг!
Жената заплакала от радост, но и от унижение и вече никога не промълвила,
че няма да погледне друг, ако умре мъжът й. А той сякаш напук пращял от здраве и
веселие.
Следваща: Неволята