Неблагодарност

Антилопата Тро и дървото Козо били по-рано неразделни приятели. А се
сприятелили така.
Тро често трябвало да се спасява с бягство от своите преследвачи – ловците и
хищните зверове. Тя се забелязвала лесно поради високия си ръст и дългите си рога.
Веднъж, изнемощяла от дълго тичане, антилопата спряла да си почине под
дървото и взела да му разказва за нещастието си.
– Сестро – рекъл Козо, – най-лесно е да се спасиш от преследвачите си. Щом
видиш, че те заплашва някаква опасност, тозчас се скрий под широките ми и големи
клони – те се спущат почти до земята и са покрити с гъста шума. Аз ще ти дам закрила.
Тро поблагодарила горещо на дървото. И сега често се спасявала от враговете си
под надеждната закрила на своя приятел. Тя се чувствувала в пълна безопасност под
клоните му, тъй като нито човек, нито звяр можели да я видят.
Една заран антилопата почивала на своето обикновено място. Като огладняла и не
й се щяло да отиде да си търси храна, антилопата почнала да яде листата на дървото.
– Какво правиш, нещастнице! – провикнал се Козо. – Аз ти дадох убежище, а ето ти
как ми се отплащаш.
В отговор Тро не казала нищо и продължила да яде. И така било всеки ден. Много
се харесали на антилопата листата на дървото и тя ошмулила всички клони, до които
могла да достигне.
А след няколко дни минал покрай това място един ловец и веднага съгледал
антилопата. Тя спяла дълбоко под дървото и листата не я закриляли. Ловецът се
прицелил и убил антилопата.
Така Тро заплатила с живота си за своята черна неблагодарност.

Дахомейска приказка