Не оставяй днешната работа за утре

Макар и остроумен като баща си, синът рано захванал да се учи на мързел. Вечер си лягал пръв, а сутрин ставал последен. Дойде ли време за ядене, най-напред сядал на софрата. Трябва ли нещо да се върши по двора, той се криел из къщи, а когато го викали за нива, се правел на болен. Мързелът ще погуби ума му, мислел си Хитър Петър и търсел начини да го излекува от тая болест.

Така в една дъждовна вечер, като се върнал от нива, бащата рекъл на сина:

— Вземи, Иване, та изчисти цървулите ми от калта!

— Защо да ги чистя, тате? — решил да хитрува Иван. — Нали утре пак ще ги изкаляш… По-добре като се върнеш, та с едно миене да мине.

Хитър Петър се зарадвал на хитростта, но на мързела се заканил. Затова след няколко дни той рано-рано събудил сина си:

— Хайде, Иване, да ходим на нива! Майка ти ще наготви и ще дойде на обяд да донесе манджа на копачите.

Ленивецът бавно станал, въртял се тук-там, но бащата не го оставял на мира и най-сетне тръгнали. На нивата работили каквото работили и когато наближило пладне, синът попитал:

— Тате, защо мама още се бави? Много огладнях…

— Копай, копай, сине! — отвърнал равнодушно Хитър Петър. — Ще дойде тя.

И пак продължили работата. Слънцето взело да клони на запад, а майката все не идвала.

— Ей, тате — обадил се пак Иван Хитров. — Ще ида до дома да се наям, ще взема манджа за теб и ще се върна.

— Копай, копай, сине! Още час-два, пък ще си ходим.

Щом слънцето залязло, двамата нарамили мотиките и тръгнали за дома. Докато стигнали, вече се мръкнало и майката си била легнала.

— Ами хайде и ние да лягаме, че сме изморени — казал бащата.

— Че… няма ли да ядем? — учудил се Иван Хитров.

— Защо да ядем? Нали утре пак ще огладнеем. По-добре да закусим на нивата, та с едно ядене да мине.

Спомнил си Иван хитростта за неизчистените цървули и разбрал, че днес баща му го е надхитрил. Мислил, мислил, но нищо не можал да каже на тия думи и си легнал. Цяла нощ се въртял в кревата без да може да заспи от глад. Щом се зазорило, той станал, събудил майка си и баща си и им подвикнал:

— Хей, ставайте да ходим на нива! Слънцето изгрява.

Хитър Петър се усмихнал под мустак и рипнал от радост. Взели храна и мотики и тримата тръгнали към полето.