Назаем брашно тъпкано се връща

Хитър Петър бил сиромах човек и нали си нямал пари за
бръснар, веднъж отишъл при своя богат съсед и му рекъл:
– Съседе, ти имаш остър бръснач, я ме обръсни, защото с тая
брада съм замязал на таралеж.
– Сядай! – викнал съседът, който минавал за шегобиец и подал
на Хитър Петра стол. Обърнал го срещу слънцето, изкарал бръснача
и се заловил да го бръсне, без да му насапуни брадата.
Хитър Петър примрял от болка, сълзи излезли от очите му, но
стискал зъби и мълчал. А съседът стържел по сухо и се подсмивал.
– Петре – рекъл той по едно време, – да бях ти дал теслата, че
да захапеш дръжката й, защото както си стиснал зъби, можеш да си
прехапеш езика.
– Гледай си работата, съседе! – отвърнал Хитър Петър. –
Назаем брашно тъпкано се връща.
– Честито! – казал съседът, като свършил.
– Благодаря! – проломотил Хитър Петър. – Няма да ти забравя
услугата.
И си отишъл.
Минала една година. Като настъпила пролетта, богатият повикал
Хитър Петра и му поръчал:
– Ти, Петре, си спомняш колко добрини съм ти правил. Дошло е
време да ми се отплатиш. Хайде иди на лозето ми, да го порежеш,
ама хубаво да го порежеш!
Хитър Петър взел косера, отишъл на чорбаджийското лозе,
запретнал ръкави и захванал да реже наред. Всичките пръчки
изрязал. Оголил лозите до главните.
Като се прибрал в село, чорбаджията го попитал:
– Казвай, поряза ли го?
– Охохо! – отвърнал Хитър Петър. – Цялото! Второ рязане не му
е потребно.
– А пръчките?
– Очистих ги до една.
– Ами плаче ли лозето ми?
– Плаче, та се дере – поклатил глава Хитър Петър. – И ти да го
видиш – ще ревнеш.