Най-малкото зло е винаги най-голямо

Някога в далечни отминали времена Дяволът или Съдбата решили да изпитат
един човек и го поставили пред труден избор. Трябвало да избира между няколко
гряха, един от друг по-неприятни и нежелани — да убие баща си, да обезчести мома
или да се напива с вино.
Човекът дълго мислил, премислял и накрай решил да избере гуляя, сторил му
се най-безобиден, най-много на себе си да навреди. Било задължително да пие
вино, колкото и другите пият, но те били закоравели пияници.
Избрах най-малкото зло, рекъл си човекът, облякъл се с новите си дрехи и
отишъл на празненството. Тук седнал сред пияниците и пил заедно с тях. И разбира
се, напил се яко. Даже не усетил как станало — защото виното се вливало неусетно
в тялото му, овладяло душата му и я приспало.
И човекът не разбрал как станал и си тръгнал, как вървял към дома си и как
стигнал до него. А до оградата на неговия дом, поседнала и задрямала, го чакала
неговата изгора.
Щом я видял, в него заговорил звярът и той се нахвърлил върху нея, изгарял
от дива, животинска страст и започнал да разкъсва дрехите й. Девойката се
осъзнала и закрещяла, но звярът продължавал своето безчинство.
Нейните писъци дочул бащата на момъка и се затичал да види какво става
досами портата на къщата им.
И що да види: синът му се е развилнял и разкъсвал с ръце и зъби дрехите на
девойката.
Бащата се втурнал да попречи на греха на сина си, хванал го за раменете,
опитал се да го укроти. Но звяр пиян укротява ли се, на такъв развилнял се човек
кой може да попречи? Момъкът отхвърлил от раменете си ръцете на немощния си
баща, той полетял към стената, главата му се разбила в нея и старецът издъхнал.
Момата, като разбрала какво е сторил годеникът й, още по-силно запищяла,
уплашила се, горкичката, че и нея това я очаква. Но не била права, момъкът я
опозорил и заспал. А хората от селото вече били дошли — с колове, с пушки, с
вили и лопати.
Съгледали опозорената разголена девойка, разгледали трупа на убития баща и
тъкмо щели да убият злосторника, когато една възрастна жена рекла:
— Братя! Не го убивайте, а го оставете жив да се мъчи. Нека позорът цял
живот да му тежи на съвестта и да го измъчва.
Селяните, макар и разгневени, послушали старата жена и не го убили.
Когато момъкът изтрезнял и разбрал какво е свършил, казал:
— Най-малкото зло е винаги най-голямо! — Замислил се и допълнил: — Няма
малко и голямо зло.
Никой обаче не го слушал, никой не искал да разговаря с него, всички го
презирали.