Настрадин Ходжа харизва кучето си на Хитър Петър

Дошел веднъж Хитър Петър у Настрадин Ходжа, вижда в двора му едно хубаво куче и казва:

— Бе, Ходжа, хубаво куче имаш бе!

А Ходжата бил научил кучето си да яде само сладки работи — пасти, шоколади и други сладкиши, — и казва на Хитър Петър:

— Абе хубаво е, ама яде само сладки работи, хляб не вкусва!

— Що ми го не продадеш, аз ще го науча да яде хляб!

— Ако го научиш да яде хляб — рекъл Ходжата, — ще ти го харижа!

Петър взел кучето и го завел у тях, вързал го в яхъра си. Три дена не му давал нищо да яде, да види — дали после ще прояде. На четвъртия ден му дава пресен, хубав хляб, а кучето само нюшка хляба и не ще да яде. Петър си взел хляба и си рекъл: „Щом го не щеш, ще си го взема!“ И чакал да минат още три дена. На седмия ден пак му занесъл хляб, а то пак само помирисва хляба и не ще да яде. Взема си хляба Хитър Петър и го оставя още три дена да стои гладно. На десетия ден отново му носи хляб и вижда, че почнало да яде. Като вижда това, Петър взел хляба и почнал да му подхвърля печени киселици. Кучето ги подхващало във въздуха и ги нагълтвало цели.

Отива тогава Петър при Настрадина и му казва:

— Ходжа, ела да видиш как съм научил кучето да яде не само хляб, но и печени киселици.

Отива у тях Настрадин Ходжа. Петър му дал печени киселици и му рекъл:

— На ти тези киселици, подхвърляй му ги и ще видиш, че ще ги яде!

Ходжата взел киселиците, почнал да ги подхвърля на кучето и видял, че то ги глътвало наведнъж. Тогава казва на Хитър Петра:

— Петре, щом си го научил да яде хляб, че и печени киселици, харизвам ти го!

И Настрадин Ходжа харизал кучето си на Хитър Петра.