Наказаният умник

Богат земеделец имал хубаво магаре. Той поръчал на слугите да го гледат добре и се сърдел, ако не е оседлано както трябва или не е нахранено навреме.

Една вечер магарето почнало да се закача със съседа си, вола, който цял ден орал.

— Тебе ти е добре, Марко — казал му волът, — затуй се закачаш; я ела да те впрегнат да ореш цял ден нива от три години неорана, ще видим дали ще ти се играе!

— Кой ти е виновен, като се не сещаш какво да направиш, та да не отиваш всеки ден на работа! Престори се на болен, легни и не яж; ще дойдат слугите, ще те видят и ще обадят на господаря. Той ще каже да те оставят на почивка и да впрегнат друг вол.

— Добре казваш — рекъл волът, — ще направя тъй.

Господарят чул разговора, усмихнал се и не казал нищо.

На сутринта дошъл при него ратаят и казал:

— Господарю, волът е болен — не е ял нищо цяла нощ, па и сега не яде. Лежи, пъшка, рита. Какво ще кажеш — да впрегнем ли някой млад вол вместо него?

— Впрегнете Марка. Докато научите младия вол да оре, ще мине денят, а с Марка ще свършим по-лесно работата.

Слугата впрегнал Марка с другия вол и отишъл на нивата. Марко почнал да се опира и да не върви, но като го шибнали няколко пъти с остена, почнал да тегли по-добре и от вола.

Той орял и си казвал: „Ех, главо, главо! Голяма си, ала ум нямаш! Що ти трябваше да учиш другите как да лъжат! Тегли сега цял ден като вол!“