На свобода

Млад неопитен свинар бе подкарал на пазар две свинчета угоени, със опашки закривени. И въжето, що на двете бе завързал о нозете, стискаше с една ръка. Крачи той и сметка прави: догодина, до ще здраве, не свинчета само две — двайсет ще да продаде, свинки едри, все отбрани. Богаташ голям ще стане!

И зарадван от сърце, виква, плясва със ръце. Без да сети, сам въжето той изпуща…

Хукват свинките, летят, волно, радостно грухтят. Облак прах след тях се вдига. Който може, да ги стига!

Спрял се Славчо насред път: — Дий! — колата не вървят. Седнал вътре, сам ги клати.

— Ех, да има кой да прати двенки кончета крилати! — шепне дяволито той… И, о, чудо!

— Чакай! Стой! Що е туй, о, умец мой! Вместо кончета крилати ето свинките познати: както тичат волно двете със въжето на нозете, се заплитат о колата и повличат я лудешки. Тя подскача и трещи. Славчо, клетият, крещи:

— Мамо, тате, оле-ох! Оле, леле, отидох! Сред поле дърво расте. Тук колата връхлетя.

И избухна тъкмо тука грозна, страшна злополука: с трясък блъсна се колата и нагоре със краката славни Славчо полетя! Ала жив и здрав остана. А пък свинките летят, волно, радостно грухтят. Облак прах след тях се вдига. Който може, да ги стига!