На лъжата краката са къси

Един старец на име Делю имал трима синове. Те били яки мъже,
хубавичко си похапвали, но работа не пипали никаква. Излежавали се
под дебелите сенки и очите им били все в самуните. Всяка сутрин,
като тръгвал на нивата, дядо Делю им оставял по един самун и
казвал:
– Яжте, момчета, додето съм жив!
Но когато старецът хвърлил топа, тримата братя объркали
конците.
– Ами сега накъде? – рекъл най-големият.
– Хайде пък да идем на нивата! – обмълвил се най-малкият.
– Коя нива? – попитал средният.
– А че оная, дето я работеше баща ни.
– Какво ще правим там?
– Ще яизорем, ще посеем жито и ще чакаме да узрее.
– Сетне? – нетърпеливо го пресякъл най-големият.
– Ще пожънем нивата, ще вържем житото на снопи, ще го овър-
шеем, ще откараме зърното на воденица, ще го смелим на брашно, а
от брашното ще умесиме ей такива големи самуни.
– Ех, кутре недорасло – поклатил глава най-големият, – додето
стигнем до самуните, ще изпукаме от глад.
– Ами как ще си изкарваме прехраната? – попитал най-малкият.
– С хитрина, момчето ми. Ние сме три умни глави, а светът е
пълен с глупци. Тогова ще излъжем, оногова ще метнем, додето
напълним коремите.
– А на другия ден?
– На другия ден ще намерим други глупци.
Напуснали дядовите Делюви синове бащината си къща,
зарязали хлебородната нива и потеглили на път. Цял ден вървели и
замръкнали в едно село. Почукали на първата вратня. Излязъл
стопанинът.
– Какво търсите? – попитал той.
– Ние сме хора пътници. Приемаш ли ни да пренощуваме в твоя
дом? – рекъл най-големият.
– Влезте! – поканил ги стопанинът. – Моят дом е тесничък, но за
вас ще намеря място, само че вечеря нямаме и не зная с какво да ви
нагостя.
– Ние не сме от ония, дето много придирят – обадил се
средният, брат, – по едно печено яйце ни стига.
Домакинята изпекла на бърза ръка три яйца и търколила пред
гостите една погача. Братята обелили яйцата, налапали ги на един
залък, облизали се и захванали да се озъртат.
– Какво има? – попитал ги домакинът.
– Много ти са дребни яйцата! – рекъл най-големият.
– Дребни са, защото ги снасят кокошки, а не биволи. А вашите?
– Нашите са като дини. Петима души не могат да изядат едно
яйце – излъгал средният.
– А кокошките колчави са? – слисала се домакинята.
– Те са като крави.
– Свят широк – кокошки всякакви! – поклатил глава домакинът,
като разбрал с какви хора има работа, и подканил жена си да постели
на гостите, защото са уморени от път.
– Че сме уморени, уморени сме – казал вторият брат, – но как ще
заспим гладни? Да бяхте ни изпекли по една наденица.
– Ех, да имаше наденици, и ние щяхме да похапнем! –
въздъхнала домакинята и се заловила да постила чергата.
– Чудно нещо, у нас селяните заплитат плетищата си с наденици
наместо с пръти – пак излъгал средният.
– Аз като станах отзарана – донадил най-малкият – и погледнах
през прозореца, видях, едно куче яде и ръмжи – половината плет на
градината беше излапало през нощта. Ако щеш, вярвай!
– Как да не вярвам – усмихнал се под мустак домакинът, – хайде
сега лека ви нощ!
На заранта братята се дигнали рано и се измъкнали, без да се
простят с домакина.
– Тука няма хляб за нас! – рекли те и ударили по нивите.
Вървели, що вървели, наближили до един орач, който орял нивата си
с два вола.
– Искате ли да му откраднем единия вол? – рекъл най-големият.
– Как? – попитал най-малкият.
– Много лесно. Аз ще се потуля в оная ливада и ще почна да
викам: „Чудооо! Чудооо!” Орачът, като ме чуе, ще остави воловете си
и ще дойде при мене да разбере какво е чудото, а в туй време вие
вземете по-хубавия му вол и го отмъкнете в оня дълбок дол!
Подир малко гласът на най-големия брат се понесъл над
ливадата:
– Чудооо! Чудооо!
Орачът спрял ралото, оставил воловете си и закрачил към
ливадата.
– А бе, брате – попитал смаяният човек, – какво си се развикал и
на що се чудиш?
– На тебе! – отвърнал най-големият брат.
– Че кое ми е чудното?
– Дето ореш само с един вол!
– Как тъй с един? Аз си ора с два вола!
– Не са два, ами един. Откак съм захванал да викам, ти ореш
само с един вол. Иди да видиш, ако не вярваш!
Додето най-големият брат и орачът се разправяли, другите
двама отмъкнали единия вол.
Тръгнал орачът към нивата си, а най-големият брат се смъкнал в
дълбокия дол. На едно потулено място лъжците заклали вола и го
одрали. Най-големият поръчал на най-малкия:
– Ти ще изпечеш вола, а ние с батя ти ще идем да намерим хляб
и вино. Като се върнем, ще си направим богато угощение.
И двамата се упътили към близкия град. Средният се отбил в
една хлебарница, където вадели хляб за войниците.
– Аз съм – рекъл – новият доставчик на войниците. Старият
доставчик ме проводи да прибера хлябовете.
– Вземай ги! – отвърнал хлебарят. – Онзи чувал, пълният, е за
войниците. Дигай го, защото ми пречи.
Лъжецът грабясал чувала и го отнесъл към дола. В туй време
най-големият купил на пазара една стомна, която събирала десет оки,
напълнил я до половината с вода и се вмъкнал в първата механа.
– Имаш ли хубаво винце? – попитал той механджията.
– Виното ми е незнайно – отвърнал оня.
– Налей ми, като е тъй, пет оки. Механджията отмерил пет оки и
рекъл:
– Плащай!
– Сега не мога – заусуквал се най-големият брат, – но на
връщане ще ти платя. Аз съм търговец. Нямаш ли ми доверие?
– Никакво доверие! – извикал механджията. – Щом нямаш пари,
връщай виното!
– Да ти го върна – съгласил се лъжецът. И отлял половината от
разводненото вино.
Сетне отишъл в други механи. Повторил същата история.
Наливал и отливал, додето водата в стомната се превърнала на
искрящо вино, и се върнал при братята си. Цяла неделя дядовите
Делюви синове прекарали в дола, додето най-сетне изяли вола.
– Сега пък ми се прияде кокошчица! – прозял се най-големият и
пак се обърнал към най-малкия: – Ти – рекъл – наклади огъня, батю ти
ще иде за вино, а пък аз ще намина към пазара за кокошчици.
Най-малкият се заловил да събира сухи дърва, а двамата по-
големи се упътили пак за града. Средният се отбил в една механа със
стомната, а най-големият отишъл на пазара. Озърнал се и видял един
селянин, който носел пет кокошки, вързани за краката.
– Тези кокошки са тъкмо за дядо владика! – рекъл най-големият.
– Тръгвай подире ми!
– Къде? – попитал селянинът.
– В митрополията. Там дядо владика ще ти ги плати.
– Ти какъв си му на владиката? – попитал продавачът.
– Прислужник – отвърнал лъжецът.
Стигнали до митрополията. Пред вратата лъжецът рекъл на
селянина:
– Почакай малко, додето кажа на – дядо владика, че си донесъл
кокошките.
И влязъл вътре. Почукал на владишката врата.
– Какво има? – показала се една брадата глава.
– Дядо владико, довел съм ти един голям грешник да се
изповяда. Може ли да влезе?
– Може! – отвърнал владиката.
Лъжецът изскочил навън и бутнал селянина:
– Влизай вътре – рекъл, – владиката да ти брои парите, а
кокошките дай на мене, да ги заколя, защото на обед ще ни дойдат
гости деветима попове.
Селянинът подал кокошките и тихо пристъпил към владишката
стая. Почукал и влязъл.
Владиката го измерил строго с очи и попитал:
– Колко са?
– Пет – отвърнал селянинът.
– Само пет ли? Малко ми се виждат.
– Малко, дядо владико, но са големи и струват скъпичко.
– Не е хубаво да правиш големи грехове – почнал да нарежда
владиката, но селянинът го пресякъл:
– За какви грехове ми опяваш, аз ти приказвам за кокошките.
Додето двамата се разберат – оня с кокошките офейкал. В
дълбокия дол лесугерите изяли кокошките, изпили виното, но им се
видяло малко, затуй най-малкият въздъхнал:
– Ех, да можем тази вечер да се вмъкнем в някоя изба, където
има пълни бъчви!
– Защо да не можем – отвърнал най-големият. – Щом свечери,
ще идем в най-голямата винарница. Ще кажем, че сме търговци на
вино. Додето ние с батя ти залъгваме стопанина, ти ще се вмъкнеш в
някоя празна каца и ще останеш там. Настане ли нощта, стопанинът
ще иде да спи, а ти ще ни отключиш вратата отвътре и ние ще се
намърдаме. Цяла нощ ще смучим!
Както го скроили – тъй направили. През нощта, когато всичко
живо заспало, нац-малкият, дето бил скрит в кацата, отключил вратата
на винарницата и по-големите се вмъкнали. Всеки надигнал по един
медник. Пили, пили, додето се натряскали. Като се нагласили хубаво,
най-малкият изломотил: – Хайде сега пък да си попеем!
И почнали да реват, колкото им глас държи.
Но винаринът чул тупурдията, повикал съседите на помощ и
заловил умните глави.
На другия ден тримата безделници били отведени с вързани
ръце, където им е мястото.