Мечка и мравки

Край един мравуняк минала Мецана.

Похапнала мравки.

Кога да си тръгва, рекла си доволна:

— Доста ми са вкусни тия животинки! Но сега съм сита. Утре ще намина. Повече ще хапна.

Целият мравуняк изведнъж настръхнал.

Мравешкият народ викнал разтревожен:

— Гледай я ти нея, хищницата върла! Сега била сита и хиляди мравки изведнъж налапа, а кога е гладна, няма да й стигне целият мравуняк.

— Няма да й стигне, ако се оставим и не се сговорим как да се разправим с тая мравоядка.

— Лошото е, гдето мечката е силна, а ние сме слаби.

— Никак не сме слаби. Ние сме милиони. Ако се сговорим, чудо ще направим!

Тогава знак дала най-едрата мравка.

— Спрете виковете! — мравката им рекла. — Всички с общи сили трябва да обмислим от тоя враг страшен как да се избавим. В подземните стаи до една слезнете! Там ще решим дружно какво да направим!

Събрали се всички работливи мравки.

Мислили, кроили, най-после решили: край своя мравуняк да изровят дружно яма под земята. Тънък пласт отгоре земя да оставят. Щом за мравки дойде хищната Мецана, сама да пропадне в дълбоката яма.

Под земята дълго мравките дълбали. Безспир денем-нощем всичките копали. Де що има мравки, стекли се на помощ.

Щом била готова подземната яма, най-хитрите мравки подмамили Меца. Като ги видяла, тя попримижала.

— Раздвижи се — рекла — старият мравуняк! Откога ви чакам, мои сладки мравки!

Забързала Меца и както вървяла, в дълбоката яма право връхлетяла.

— Олеле, що стана! — ревнала Мецана.

Мравките й рекли:

— Много клети мравки без милост излапа. Затова те лапна дълбоката яма, откъдето, Мецо, излизане няма!