Мързеливите младежи

Когато се мръкнало, всички младежи се събрали в колибата и легнали да спят.
Единият от тях рекъл на другия:
– Приятелю, затвори вратата!
Но другият отговорил:
– А какво правиш ти? Защо сам не затвориш?
Всички млъкнали.
После друг младеж рекъл:
– Приятелю, затвори вратата!
А тоя отговорил:
– Не, хайде да си лежим така. Който има късмет, той ще си остане здрав и читав!
Настъпила нощта. Дошъл лъвът и отвлякъл крайния от тях. Тогава един младеж
пак рекъл:
– Хайде, приятели, да затворим вратата! Лъвът вече отвлече един наш другар.
Но другите отговорили:
– Затвори ти!
И продължили да лежат така. А лъвът дохождал и ги отвличал един след друг,
докато ги извлякъл всичките.
Беднякът и водната жена
Приказка на ламба
Живеел си един човек. Той бил тъй беден, че нямало какво да яде. Веднъж взел
мрежата и отишъл на реката да лови риба. Хвърлил мрежата и извлякъл една прекрасна
жена. Уплашил се беднякът, а жената му казала:
– Да идем в твоето село!
– Не – отговорил беднякът, – роднините ми ще ме изгонят. Аз съм толкова беден,
че няма с какво да храня дори себе си.
– Добре – рекла жената. – Хайде да живеем в запуснатата колиба.
И ето, настанили се в запуснатата колиба. Легнали да спят. Когато настъпила
дълбока нощ, жената станала и сътворила много прекрасни неща – добитък, и къщи, и
роби, и хора. На сутринта беднякът се събудил и видял всичко това. Зачудил се той, а
жена му казала:
– Мъжо мой! Всичко това е твое, но само не отивай на онова място, където ме
улови!
И той отговорил:
– Защо ще отивам там пак, когато съм станал толкова богат!
И така те живели много дни. Но веднъж този човек видял мрежата си и се запътил
на онова място, за което му било казано да не ходи. И ето, когато стигнал там, хвърлил
мрежата, изтеглил я и видял друга жена, още по-хубава от първата. Почнал той да я
моли:
– Да идем в селото!
Но тя отговорила:
– Не, отпърво иди и убий жена си и после ела да ме вземеш!
Грабнал този човек копието си, отишъл в гората, забил копието в дървото муломбе
и копието се обагрило от червения сок като от кръв. Върнал се той и показал копието на
жената. Но тя му рекла:
– Не, ти не си я убил, а само си пронизал дървото муломбе.
Той пак се запътил назад, отишъл в селото и убил една девойка-робиня. Но когато
се върнал на реката и показал копието, обагрено с кръв, жената рекла:
– Не, ти уби само робинята си. Жена ти е останала жива, тя седи в колибата ти.
И тогава той отърчал в къщи и пробол с копието жена си. И изведнъж, о ужас!
Всичко изчезнало – и добитъкът, и робите, и къщите, а заедно с тях и двете жени. И
останал той пак сам и дори по-беден, отколкото бил.

Приказка на ламба