Мързеливата снаха и добрият свекър

Хубава булка довел синът на Хитър Петър в дома си. Но колкото била хубава, толкова била мързелива и несръчна. Всичко каквото похванела, наполовина го свършвала. Свекърът обаче се държал добре с нея и никога за нищо не я наскърбявал. Колкото и лошо да свърши снахата някоя работа, той все казвал, че е добре. Искал тя сама да се досеща за грешките си и така да се оправи.

Веднъж снахата сварила чорба, но забравила да я подблажи. Смутила се тя, изчервила се, но свекърът я потупал по гърба и я успокоил с думите:

— У-у-у… Ти пък и за това ще се кахъриш! Постна чорбица, чиста душица.

Усмихнала се снахата на благата реч, но разбрала, че не бива повече да прави така. Друг път сложила паниците на софрата и чак тогава видяла, че не били добре измити. И пак навела от срам глава, а лицето й станало червено, червено като божур.

— Не се тревожи, снахо… — казал пак Хитър Петър. — Като не е мита паницата, по-тлъста ще е чорбицата.

Така полека-лека невестата на Иван Хитров ставала все по-умна и по-работлива.