Марко и Мързеланко

Един човек имаше две магарета. На едното казваше Марко, а на другото - Мързеланко. Марко беше добро и послушно магаре. Работеше от сутрин до вечер. С два тежки гюма носеше мляко на пазара. Лете мъкнеше вода за жътварите. Когато нямаше коня - него впрягаха в каруцата. Дори някой път и ралото влачеше, ако се разболееше някоя от кравите на господаря.

А Мързеланко за нищо не го диреха, защото и за нищо не го биваше. Поведе го селянинът на пазар с мляко. Подканя, бие - Мързеланко си знае своята - едвам пристъпва. Когато стигнат - пазарът свършил, а млякото непродадено. Натовари го лете със стомните - блъсне се Мързеланко в портата, счупи ги и двете, няма вода за жетварите. Впрегнат го в ралото - Мързеланко легне посред браздата и не помръдва. Молят го, бият го, Мързеланко лежи и се ослушва само.

Най-сетне махна ръка от него селянинът, смъкна му повода и го натири в полето.

- Хайде, върви по дяволите - викна му той, - за нищо не те бива, ленивецо!

Мързеланко това и чакаше. През цялото лято скита из полето, яде сухи бодли и се търкаля до насита из селските прахоляци.

Дойде есента. Хората пожънаха, овършаха, изораха нивите, прибраха се в село. Прибра се и Мързеланко от полето - стегнал го беше студът.

Погледна го селянинът: дръглив, само кожа и кости, прашен, с изпоядени от мухите уши. За какъв му е дявол - само храната ще хаби през зимата. Какво да го прави?

- Ще го продам - реши най-сетне селянинът.

Поизчисти го, сложи му нов повод и го подкара към града, на пазара.

Още нестигнал, и пресрещна го царски големец.

- Стой бре, чичо, къде водиш магарето? Продаваш ли го?

- Продавам го, господарю.

- Дай го на мене.

- Да ти го дам, ваша милост.

- Ама добро ли е? Да не би да рита, да хапе?

- А, много е добро, господине, злато магаре. Нито рита, нито хапе - дето го оставиш, там стои, не помръдва. Жал ми е за него, но що да чина - пари ми трябват.

- А колко искаш за него?

- Сто гроша, господине, не искам повече, само повода ще си взема, нов ми е.

- На ти сто гроша, вземи си и повода - по-хубав ще му купим - отвърна големецът. - Ето и слуга съм му довел.

Наброи богаташът парите и слугата поведе магарето.

Отведоха Мързеланка в широк двор. Изкъпа го слугата, въведе го в широк обор, с врата и прозорци. Назоби го, напои го с чиста вода - де е видял Мързеланко такова чудо!

На другия ден го подстригаха, купиха му нова юзда и седло със сребърни стремена.

Господарят имаше две малки момченца; за тях купи магарето, да се возят и играят с него.

Децата го обикнаха, чудеха се как да му угодят - всеки ден го гощаваха с плодове и захар. И слуга му слугуваше.

Измина така зимата, дойде пролет, дойде лято. Една сутрин Мързеланко беше сам на двора. Приближи до желязната ограда и погледна на улицата. И що да види - извън, зад железата, стоеше вързано друго магаре, натоварено с два тежки гюма. Гледа Мързеланко и на очи не вярва - брат му, Марко! Позна го и Марко, целунаха се, като свои.

- Е, Мързеланко, как е, добре ли си, много си изконтен! - попита го Марко.

- Е, че добре съм - отвърна Мързеланко с половин уста, - имам си ново седло, топъл обор и слуга ми слугува. Хранят ме със захар и ябълки, а пък и нищо не работя, цял ден играя с децата. Ами ти как си?

- Нали виждаш - оплака се Марко, - зиме мъкна гюмовете с мляко, лете - стомни с вода; ора, влача каруцата…

- Ами когато си свободен, ходиш ли в полето?

- Ходя.

- Ами ядеш ли сухи тръне?

- Ям до насита.

- Ами търкаляш ли се в прахта?

- Охо, валям се, колкото си искам.

- Блазе ти - въздъхна Мързеланко, - де да ми е на мене да се наям със сухи бодли, да се напия с вода от блатото, подире да се отъркалям в прахта…

В това време се върна селянинът, чу Мързеланка и си каза:

„Брей, мързеливото магаре ако щеш и в царски палати го постави, то все за тръне и прахоляци ще мисли!“


Георги Райчев